Контакт
- Автор: Сейгън Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Контакт». Краткое содержание книги:
В КОСМОС Карл Сейгън дава обяснение на вселената. В КОНТАКТ той предсказва нейното бъдеще — което е и наше.
Ако наистина има бог и не се крие, Той ще остави за нас недвусмислено послание. Как би изглеждало такова послание?
Отговорът на Сейгън е зашеметяващ и правдоподобен.
— Аз лично не бих нарекъл един нацистки репортаж молитва — каза Джос. — Вие самите твърдите, че е за да се привлече вниманието ни.
— Тогава защо според вас Бог е избрал да разговаря с учените? Защо не с проповедници като вас?
— Бог говори на мен непрекъснато. — Показалецът на Ранкин изразително се заби в гърдите му. — И на тук присъстващия преподобен Джос. Бог ми каза, че Откровението е предстоящо. Когато настъпи свършекът на света, ще дойде нашето Възкресение, съдът над грешниците, възнесението на избраните в рая…
— А не ви ли каза, че ще направи това съобщение в радиоспектъра? Вашият разговор с Бог записан ли е някъде, за да проверим дали наистина се е състоял? Или вие просто го заявявате и толкова. Защо Бог ще предпочете да съобщи всичко това на радиоастрономите, а не на мъжете и жените на расото? Не ви ли се струва малко странно, че първото Божие послание от две хиляди години насам или повече се състои от прости числа… и Адолф Хитлер на Олимпийските игри от 1936 година? Вашият Бог изглежда има силно чувство за хумор.
— Моят Бог може да постъпи така, както намери за добре.
Дер Хеер изглеждаше определено разтревожен при първата проява на злост.
— Ъ-ъ, ще ми позволите ли да напомня на всички нас какво се надяваме да постигнем на тази среща? — понечи той.
Ето ти го нашия Кен, с неговия умиротворителен стил, помисли си Ели. В някои случаи проявява смелост, но главно когато не му се налага да поема отговорност за действията си. Той говори много смело… в частни разговори. Но в научната политика и специално когато представлява президента, започва да се държи примирително, готов е на компромиси дори със самия Дявол. Изведнъж се усети. Езикът на теологията й беше повлиял.
— И нещо друго. — Тя прекъсна нишката на собствената си мисъл, както и подхвърленото от дер Хеер. — Ако този сигнал е от Бог, защо идва само от един участък на небето — в близост до една особено ярка и близка до нас звезда? Защо не идва от цялото небе наведнъж, като остатъчната радиация на черното тяло? Идвайки от една звезда, той прилича по-скоро на сигнал от друга цивилизация. Ако идваше отвсякъде, щеше много повече да прилича на сигнал от вашия Бог.
— Бог може да направи така, че един сигнал да дойде от задника на Малката мечка, ако пожелае — лицето на Ранкин вече се беше зачервило. — Извинете, но ме подразнихте. Бог може да направи всичко.
— Всичко, което вие не разбирате, господин Ранкин, го приписвате на Бог. Бог за вас е чергата, под която подмитате всички загадки на света, всички предизвикателства към нашия разум. Вие просто извръщате ума си и казвате: ами, Бог го е направил.
— Мадам, не съм дошъл тук, за да бъда оскърбяван…
— „Дошъл тук“? Защо си мислех, че това е вашият дом.
— Мадам… — Ранкин понечи да каже нещо, но се въздържа. Пое дълбоко дъх и продължи: — Живеем в християнска страна и християните имат пълното съзнание за това, свята отговорност да се погрижат святото слово Господне да бъде разбрано…
— Аз съм християнка, но вие не говорите от мое име. Вие сте попаднал в капана на някаква религиозна мания от пети век. Оттогава насам имаше Ренесанс, имаше Просветление. Къде сте бил през това време?
Джос и дер Хеер почти се изправиха от столовете си.
— Моля ви — настоя умолително Кен, вперил поглед в Ели. — Ако не се придържаме към дневния ред, не виждам как ще изпълним молбата на президента.
— Ами нали искахте „откровена размяна на мнения“?
— Вече е почти обед — отбеляза Джос. — Защо не си починем малко за обяд?
Извън заседателната зала на библиотеката, облегната на парапета, който обграждаше махалото на Фуко, Ели размени шепнешком няколко реплики с дер Хеер.
— Ще ми се да напердаша този самоуверен, всезнаещ, по-свят от…
— Но защо, Ели? Нима невежеството и заблудата не са достатъчно болезнени?
— Да, ама поне да млъкне. Той покварява милиони.
— Скъпа, той мисли за теб абсолютно същото.
Когато двамата с дер Хеер се върнаха от обяда, Ели тутакси забеляза, че Ранкин изглеждаше потиснат, докато Джос, който заговори пръв, беше усмихнат и то определено по-лъчезарно от обичайната проява на учтивост.
— Доктор Ароуей — започна той, — напълно разбирам, че вие сте нетърпелива да ни покажете своите открития и че не сте дошла тук за теологичен диспут. Но моля ви, понесете ни още малко. Езикът ви е остър. Не си спомням кога за последен път съм виждал брат Ранкин толкова раздразнен по въпроси на вярата. Сигурно е било преди години.
Той хвърли поглед към колегата си, който драскаше, с явна разсеяност, върху жълтия лист на бележника си. Якичката му беше разкопчана, а възелът на вратовръзката — разхлабен.