Катрин

В навечерието на Коледа, докато привършваше поправката на една от многото рокли, които трябваше да бъдат готови същата вечер, вратата на салона се отвори и влезе една двойка. Кати не вдигна глава да погледне, но уханието на парфюма й се стори изненадващо познато. Продължи да работи още известно време, чудейки се къде я е срещала. Изведнъж си спомни, и когато вдигна глава, погледът й се закова върху лицата на Джойс и Джон Камерън.

Сграбчи я внезапен пристъп на страх и трябваше да седне. Не беше ги виждала от година и половина, откакто бе избягала от съдбата, която упорито се опитваше да забрави. Джон беше облечен в палто от камилска вълна и тъмнокафяв панталон. Не носеше шапка и Кати забеляза топящи се снежинки в златисто-кестенявите му коси. Изглеждаше смущаващо красив и тя трябваше да задържи дъха си в гърлото. Когато очите им се срещнаха, по тялото й премина особена тръпка. Тя потрепери. Прииска й се да се хвърли в прегръдките му. Напоследък се чувстваше толкова самотна и сега разбра, че всъщност той й бе липсвал много.

Джон задържа погледа си върху нея цяла вечност, както й се стори. Като улови в него дълбока тъга, която моментално изчезна и на мястото й се появи усмивка, топла и вълнуваща като целувка.

Беше променен. Изглеждаше по-възрастен. В момента, когато погледна в очите й, обърнати нагоре към него, като че ли целият свят изчезна и останаха само те двамата и невидимата връзка помежду им. Той отиде до нея и безмълвно я вдигна. Беше я хванал здраво, някак живо и топлината на дланта му заля цялата й ръка.

Кати прие помощта му също мълчаливо. Не можеше да откъсне очи от неговите. Джон проговори пръв и наруши магическото въздействие, което всеки произвеждаше върху другия.

— Добър вечер, госпожо — каза той мило, а в ъгълчетата на устата му се появи усмивка. — Бихте ли ми отделили минутка от времето си?

Кати не можеше да говори. Обзелата я слабост не й позволи да направи нищо друго, освен да кимне утвърдително. Гласът на Джон звучеше съвсем делово, със съзнанието, че ги наблюдават и тя си отдъхна, че той няма да предизвика ненужно подозрение.

Тя се извини на жената, над чиято рокля работеше и се огледа наоколо да види дали началникът й е наблизо. Намери го в отдела за опаковки и го попита дали може да поговори няколко минути със свой стар приятел. Той й кимна утвърдително и изпрати друго момиче при клиентката й.

Като забеляза вълнението и на двамата, Джойс се зае да си избира нова пелерина.

Кати се изкачи нагоре по стълбите към стаята си, следвана от Джон. Нито един от двамата не проговаряше. Тя влезе в дневната, задържа вратата за него и после я затвори след себе си. Сърцето й биеше тъй силно от неочакваната среща, че беше сигурна, че той го чува. Тя се подпря на вратата с гръб към него с надеждата да успокои бушуващите чувства. Не смееше да се обърне. Нямаше нужда, миг по-късно Джон я обърна, притегли я в прегръдката си, притисна я към себе си и впи устни в нейните с бързина и жестокост, които изтласкаха всичко друго освен напрегнатото желание, което се бе натрупвало тъй дълго. Целуваше я безумно и това възбуди в нея желанието, потискано месеци наред. Дори през тежкото му палто Кати усети как той се напряга и разбра, че скоро ще изгуби контрол над себе си.

Устните й потръпваха под болезнения натиск и нетърпеливото му желание. Тя неволно вдигна ръце да го прегърне и плътно се притисна до него. Сетивата й не възприемаха, колената й омекнаха и тя се отдръпна назад. Трябваше да си поеме въздух или щеше да припадне. Ритъмът на сърцето й се сля с неговия, обзе я бясно желание и тя се задъха безпомощно.

Целувките му изгаряха шията и раменете й, а кожата й пламна. Чуваше как той неспирно мълви името й, като че ли не можеше да повярва, че я държи в ръцете си. Гласът му стана дрезгав от вълнение, когато зашепна „Защо? Защо?“ в ухото й. Изведнъж тя си спомни защо се бяха разделили, вдърви се и се отдръпна.

Последва кратко мълчание. Кати се отпусна върху кушетката и зарови лице в меките възглавници. Джон свали палтото си и седна на стола срещу нея. Магията на мига изчезна и на нейно място се върнаха болката, тревогата и дълбоката депресия, обзели го от онзи момент, когато се бе върнал у дома и не я бе намерил там. Страстта му бе пометена с един замах. Лицето му излъчваше обидата на отхвърления. Дишането на Кати се успокои. Тя вдигна глава и отново срещна очите му.