Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
— Вие сте изключително щедра — каза госпожата, изправи се и отиде до Кати. — Моля, донесете ми ги тук след вечеря. А между другото, получих медицинското ви свидетелство и се радвам да ви съобщя, че сте абсолютно здрава. Ще родите чудесно бебе.
— Благодаря, госпожо — отговори момичето щастливо и стана да си върви. — Има ли още нещо?
— Само едно — отговори пълната жена. — Имате ли намерение да задържите детето?
— Не зная — каза Кати срамежливо. — Още не съм мислила за това. Трябва ли да взема незабавно решение?
— Разбира се, че не — отговори й Бети. — Но понеже някои момичета решават още преди да постъпят тук и от опит знам, че никога не променят намеренията си. Просто сметнах за необходимо да ви попитам, за да съм подготвена, когато ни напуснете.
— Много искам да го задържа, но все още не знам дали ще мога. Зависи от обстоятелствата — каза Кати.
Сервираха храната в обща трапезария. На Кати бе посочено място на една маса с още пет други момичета. Всички бяха групирани приблизително по датата на раждането, щяха да ползват заедно услугите на дома и тя се надяваше с течение на времето да се сприятелят.
Повечето от тях бяха тук от няколко седмици и вече бъбреха оживено. Говореха открито за връзките си с бащите, като че ли необичайното им положение нямаше особено значение за тях и не бе предизвикано от безнравствена връзка. Като че ли самата мисъл никога не им бе хрумвала.
Кати се запита дали собственото й отношение щеше да се промени след време. В момента все още се чувстваше много виновна и объркана.
Когато се прибра в стаята си, тя премисли всичко, което се бе случило през този ден. Нещата се подреждаха добре и тя бе доволна. В крайна сметка положението не се оказа толкова ужасно. Сама бе решила как да постъпи и затова се помоли Бог да я подкрепя.
Времето течеше бързо. С всеки изминат месец тя все повече се успокояваше и набираше увереност. Очевидно Джон не бе успял да я открие. Скоро щеше да си има дете и да започне нов живот.
Кати заплати придобитата свобода със самотност. Не можеше да прогони от мислите си хубавите часове, споделени с Джон. Мислено проследяваше постепенната промяна в отношението му към нея.
В отговор на нейната любвеобилност и дружелюбие Джон я допусна до познанието, което той самият бе придобил. Разполагала бе с безценно време за четене и жадно бе изчела много от книгите в библиотеката. Припомни си нощта, когато двамата седяха край камината и той отговаряше търпеливо на въпросите й. На него, като че и му доставяше удоволствие да я учи, както и на нея да бъде обучавана. Тя възприемаше всичко с невероятна бързина, обожаваше всяка минута от съвместните им занимания.
Джон беше направил опит да я учи на френски и двамата се бяха смели като деца на начина, по който произнася и най-елементарните фрази. Когато най-сетне успя да поведе някакъв разговор на този език, гордостта й бе засенчена от тази на учителя й.
През деня Кати беше ангажирана с леки задачи, които възлагаха на всички млади дами. Тя ги вършеше с достойнство и в добро настроение. Двете девойки, които бе забелязала да плачат в дъното на вагона по пътя за Ню Йорк, също бяха тук. Бяха сестри и се говореше, че баща на децата, които очакваха, е един и същи мъж.
Кати им съчувстваше. Те като че ли изобщо не можеха да се приспособят към обстановката, нито пък към напредващата им бременност. И тъй като избягваше неприятните мисли, тя деликатно странеше от тях. Тяхното присъствие на практика потискаше всички.
Кати не се довери на никого, нито пък се шегуваше с останалите момичета. В резултат на това й бяха лепнали прякора „Госпожица Приличната“. Тя нямаше нищо против, но й тежеше, че не я викат за разговорите след вечеря. Доста дълго време след постъпването си, тя не бе успяла да се сприятели с нито едно от момичетата. И през по-голямата част от деня беше сама. Понякога нощем се чудеше какво ли прави Джон. Беше лято и плажът сигурно беше прекрасен. Дали той е все така ентусиазиран от лодката си, както преди, когато тя го подкрепяше?
Колкото преди не искаше да бъде открита, толкова сега страдаше при мисълта, че е изоставена. Явно Джон не бе положил големи усилия да я търси. След много сълзи и напрегнати разсъждения Кати прие, че той е доволен, защото се е отървал от нея и от товара на бременността й.
Но колкото и да се опитваше да забрави утехата на прегръдките и страстните целувки на Джон, нощем Кати се будеше с въздишки и се опитваше да задържи съня, в който той я галеше. Всеки път след подобни сънища тя се чувстваше самотна и нещастна.