Битката за Фондацията

— Тогава накарай да ги арестуват до един. Толкова е просто. Защо усложняваш така ситуацията?

— Понеже ние не знаем защо са тук. Нещо ще става. Не виждам какво могат да направят дванадесет градинари, но… Не, по-добре да го формулирам другояче. Мога да видя дузина неща, които биха направили, обаче не знам кое от тях са планирали. Ние наистина ще ги арестуваме, ала преди туй искам да узная повече. Трябва да научим достатъчно, за да изловим всеки, който участва в конспирацията — от долу до горе, — и да бъдем наясно какво точно са сторили, та да им наложим подходящото наказание. Не желая да задържа дванадесет мъже и жени просто заради една наказуема простъпка. Те ще твърдят, че са били отчаяни и са търсили работа. Ще се оплакват, че не е честно да се изключват транторианците. Ще спечелят много симпатии и ние ще се озовем в глупаво положение. Нека да им дадем възможност да се самообвинят в нещо по-голямо. Освен това…

Последва дълга пауза и Дорс ядно рече:

— Е, какво означава новото „освен това“?

Селдън понижи глас:

— Един от дванадесетте е Рейч под името Планчет.

— Какво?

— Защо се изненадваш? Изпратих го в Уай, за да проникне в движението на джоуранъмитите и той успя да се внедри някъде. Напълно му се доверявам. Ако той е там, то знае защо и трябва да има някакъв план да им сложи прът в колелата. Само че и аз искам да присъствам. Искам да го видя. Искам, ако мога, да му помогна.

— Ако желаеш да му помогнеш, накарай петдесет души от охраната на Двореца да застанат рамо до рамо от двете страни на твоите градинари.

— Не. Пак ще приключим без нищо. Императорската гвардия ще бъде на мястото, обаче няма да се вижда. Нека въпросните градинари смятат, че имат пълната възможност да извършат онова, което са замислили. Преди да могат да го направят, но след като е станало съвсем очевидно какво възнамеряват, ще ги хванем.

— Това е рисковано. Рисковано е за Рейч.

— Рисковете трябва да се поемат. Тук е вложено нещо повече от живота на няколко души.

— Звучи твърде безсърдечно.

— Мислиш ли, че нямам сърце? Даже и да го съкруша, главната ми грижа трябва да бъде за психо…

— Не я споменавай — тя трепна като ранена.

— Добре — рече Селдън, — но ти не трябва да си там. Твоето присъствие ще е толкова неподходящо, че конспираторите ще заподозрат, че ние знаем прекалено много, и ще зарежат плановете си. А аз не искам да ги зарежат.

Той млъкна, сетне меко добави:

— Дорс, ти казваш, че работата ти е да пазиш мен. Това има предимство пред защищаването на Рейч и ти го схващаш. Не бих настоявал, ала да ме пазиш, означава да пазиш психоисторията и цялата човешка раса. Ето какво трябва да бъде на преден план. Знанията ми в областта на психоисторията ми нашепват, че аз на свой ред следва да пазя Центъра на всяка цена и точно туй се опитвам да правя. Разбираш ли?

— Разбирам — кимна Дорс и се извърна настрани от него.

Селдън си помисли: „И се надявам, че съм прав.“ Ако се окажеше, че не е прав, тя никога нямаше да му прости. Много по-лошо — той нямаше никога да си прости независимо от всякаква психоистория.