Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— Не приличаме нито на едните, нито на другите — обясни Су Лин. — Различаваме се от тях точно както руснаците от италианците. Първоначално корейците са били племенен народ, появил се още през II век.
— Само като си помисля! А аз ги предупредих, че си ни притеснителна — рече Нат вечерта, докато си лягаше до нея.
— Извинявай — отвърна Су Лин. — Престъпих златното правило на майка ми.
— И какво гласи то?
— Когато се срещат двама души, разговорът трябва да бъде поделен поравно, когато разговарящите са трима, на теб се падат трийсет и три на сто от разговора, ако пък сте четирима, ти се полага една четвърт. А аз дрънках близо деветдесет на сто от времето. — Тя замълча, сетне добави: — Ще си умра от срам! Държах се безобразно, и аз не знам какво ме прихвана. Бях ужасно притеснена. Сигурна съм, сега не искат и да помислят, че ще им ставам снаха.
Нат се засмя.
— Много те харесаха — увери я той. — Баща ми беше очарован от познанията ти за компютрите, майка ми — от корейските обичаи, макар че ти не й спомена какво става в Корея, ако едно момиче приеме поканата да пие чай с родителите на ухажора си.
— Това не важи за американците първо поколение като мен.
— Ходиш с къса пола и розово червило — каза Нат и взе червилото на Су Лин.
— Не знаех, че си слагаш червило. Това да не ти е поредният навик, останал от Виетнам?
— Да, слагам си, но само при нощни набези. А сега легни по корем.
— Да легна по корем ли?
— Да — отсече твърдо той. — Мислех, че корейките са много покорни. Хайде, обръщай се!
Тя залепи лице до възглавницата.
— Какво още ще заповядате, капитан Картрайт?
— Да си съблечеш нощницата, цветенце.
— Всички ли млади американки са подложени на това още на втората среща?
— Събличай нощницата, де!
— Слушам, капитане! — Тя смъкна бавно през главата бялата копринена нощница и я метна на пода. — Сега какво? — попита. — Ще ме биеш ли?
— Не, това ще стане чак на третата среща. Сега ще те питам нещо.
Нат изписа с червилото върху Мургавата й кожа шест думи, следвани от въпросителна.
— Какво написа, капитан Картрайт?
— Виж сама.
Су Лин стана от леглото и погледна през рамо голямото огледало. След малко върху лицето й грейна усмивка. Младата жена се обърна и видя, че Нат се е проснал възнак на леглото и държи червилото високо над главата си. Отиде бавно при него, грабна червилото, взря се в широките му рамене и написа: „ДА!“
21.
— Ани е бременна.
— Честито! — възкликна Джими. Двамата излязоха от кафенето и забързаха през студентското градче за първата лекция този ден. — В кой месец?
— Във втория, сега е твой ред да ми даваш съвети.
— Какви съвети?
— Забрави ли, имаш повече опит от мен. Баща си на шестмесечна дъщеричка. Като начало ми кажи с какво мога да помогна на Ани през следващите седем месеца.
— Опитай се да я подкрепяш. Не пропускай да й казваш, че изглежда чудесно, дори и да се е издула като плондир и да прилича на слоница. Ако й хрумнат някакви небивалици, не й противоречи, забавлявай се заедно с нея.
— Какви небивалици? — попита Флечър.
— Всяка вечер преди лягане Джоана обичаше да си похапва двоен сладолед с шоколадова глазура. И аз покрай нея излапвах един. Случвало се е и да се буди посред нощ и да иска още.
— Страхотна жертва, няма що! — подсмихна се приятелят му.
— Жертва е, как да не е жертва! След сладоледа държеше да си гребва и по лъжичка рибено масло.
Флечър се засмя.
— Карай нататък! — подкани той тъкмо когато излизаха при сграда „Андерсън“.
— Не след дълго Ани ще започне да ходи на училище за бъдещи майки, преподавателите обикновено препоръчват да го посещават и съпрузите, за да добиели представа през какво изпитание преминават жените им.
— Ще ми бъде забавно, особено ако се наложи да се тъпча с толкова сладолед.
Качиха се по стълбите и минаха през летящата врата.
— На Ани може да й се ядат кромид лук и туршия — предупреди Джими.
— Е, тогава сигурно няма да споделя страстта й.
— Освен това трябва да се подготвите за раждането. Кой Ще помага на Ани?
— Мама попита дали тя не иска да сме повикали госпожица Никъл, някогашната ми бавачка, която вече е в пенсия, но Ани не иска и да чуе. Наумила си е да възпитава и да отглежда детето ни без чужда помощ.
— Виж, Джоана нямаше изобщо да се замисля и щеше да наеме госпожица Никъл — доколкото си спомням, тя е много разбрана и няма нищо против освен да сменя памперси, и да боядиса детската стая.
— Ние нямаме детска стая, засега имаме само стая, която стои празна — поясни Флечър.
— Значи от днес я обявяваме за детска. Ани разчита да я боядисаш, докато тя обикаля и си подменя гардероба.