Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— Кога ще пристигнем? — попита младата жена. Той погледна през прозореца.
— След десетина минути. Но не очаквай палат, живеем в малка къща.
— А ние с майка ми живеем над химическото чистене — напомни Су Лин.
— Точно като Хари Труман — засмя се Нат.
— А виж той колко се издигна — отвърна момичето. Завиха по авеню Сидър.
— Нашата къща е третата вдясно.
— Не можем ли да пообиколим няколко пъти квартала? — примоли се Су Лин. — Нека помисля какво да кажа.
— А, не, никакви обиколки — отсече Нат. — Спомни си как се е държал на първата ви среща преподавателят по статистика в Харвардския университет.
— Да де, но аз не се омъжвам за сина му.
— Не се и съмнявам, че е щял да се съгласи, само и само да те привлече в екипа си.
Младата жена се засмя за пръв път от цял час точно когато Нат спря пред къщата. Той заобиколи забързано автомобила и отвори вратата на Су Лин. Тя слезе и си изтърва обувката в канавката.
— Ох, колко съм непохватна! — заповтаря, докато я обуваше. Нат се засмя и я прегърна.
— Недей, де — възропта момичето. — Ами ако ни види майка ти?
— Дано ни види — отвърна той.
Усмихнат, я хвана за ръката и я поведе по късата алея.
Вратата се отвори много преди да са стигнали пред нея, Сюзан се завтече да ги посрещне. Веднага прегърна Су Лин и възкликна.
— Нат не е преувеличавал. Наистина си много красива!
Флечър се отправи бавно към съдебната зала, изненадан, че професорът е тръгнал с него. При летящата врата младият адвокат реши, че наставникът му пак ще седне два-три реда зад Ани и Джими, той обаче продължи към предната част на съдебната зала и седна до него. Ани и Джими едвам прикриха изненадата си. Съдебният пристав оповести:
— Всички да станат, влиза съдия Абърнати.
Той зае мястото си, кимна на главния прокурор и после насочи вниманието си към защитника на подсъдимата: за втори път по време на процеса върху лицето му се изписа учудване.
— Виждам, че вече имате помощник, господин Давънпорт. Да впишем ли името в протокола?
Флечър се извърна към професора, който се изправи и заяви:
— Бих желал да го направите, господин съдия.
— Името? — попита Абърнати, сякаш не го е чувал никога през живота си.
— Карл Ейбрахамс, господин съдия.
— Отговаряте ли на изискванията, за да се явите пред съда? — попита тържествено съдията.
— Смятам, че отговарям — потвърди Ейбрахамс. — През 1937 година съм приет за член на адвокатската колегия в щат Кънектикът, макар и да не съм имал честта да се явя пред вас, господин съдия.
— Благодаря ви, господин Ейбрахамс. Стига главният прокурор да не възразява, ще впиша името ви като юридически съветник на господин Давънпорт.
Главният прокурор се изправи, кимна едва доловимо на професора и заяви:
— За мен е чест да бъда в една съдебна зала с консултанта на господин Давънпорт.
— В такъв случай да не губим време и да призовем съдебните заседатели — рече съдията.
Флечър се взря в лицата на седмината мъже и петте жени, заели отново местата си. Професорът му беше казал, че ако някой съдебен заседател погледне в лицето неговата клиентка, това означава, че присъдата ще бъде оправдателна. На младежа му се стори, че двама-трима се извръщат към госпожа Кърстен, но не беше сигурен.
— Стигнахте ли до решение по случая? — попита съдията.
— Не, не успяхме — отговори представителят на съдебните заседатели.
Флечър усети, че дланите му са плувнали в пот дори повече отколкото първия път, когато той се е обърнал към съдебните заседатели. Съдията попита още веднъж:
— Не успяхте ли да вземете решение с квалифицирано мнозинство?
— Не, не успяхме, господин съдия — натърти другият мъж.
— Как смятате, ако разполагате с още време, ще вземете ли единодушно решение?
— Едва ли, господин съдия. През последните три часа се разделихме в мнението си.
— Нямам друг избор, освен да обявя, че заседателите не са стигнали до единодушно решение, и да разпусна съдебния състав. Благодаря ви за участието в процеса.
Обърна се към главния прокурор, но точно тогава се изправи господин Ейбрахамс.
— Дали мога да поискам напътствията ви и да помоля за едно дребно уточнение?
Съдията го погледна озадачен, главният прокурор също се изненада.
— Изгарям от нетърпение да чуя въпроса ви, господин Ейбрахамс.
— Разрешете първо да ви попитам, господин съдия. Прав ли съм да смятам, че ако бъде насрочено повторно гледане на делото, имената на защитниците трябва да се оповестят най-късно до две седмици?