Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
За дома на Тимоти не беше необичайно напоследък да има толкова много гости. Всички членове на семейството почитаха искрено леля Ан и след смъртта й идваха много по-често в Гнездото и оставаха много по-дълго.
Суидин бе дошъл пръв и, както се бе разположил в червеното копринено кресло с позлатен гръб, изглеждаше, че ще остане повече от всички. Той отговаряше напълно на прякора, даден му от Босини — Грамадния, и с огромния си ръст и обем, с гъсти бели коси, с подпухнало, неподвижно, избръснато лице изглеждаше особено първобитен в разкошно тапицираната стая.
Разговорът му, както винаги напоследък, се насочи веднага към Айрин и той не закъсня да даде на леля Джули и Естер мнението си за слуховете, които се носеха: „Не — каза той, — тя има нужда може би от малко ухажване… всяка хубава жена трябва да изживее едно увлечение; тя беше достатъчно благоразумна и знаеше много добре какво изисква положението й в семейството! Никакъв ск…“ — щеше да каже „скандал“, но самата мисъл за скандал беше толкова невероятна, че той махна с ръка, сякаш искаше да каже: „Да не продължаваме!“
Суидин гледаше на положението, разбира се, като ерген… но не заслужаваше ли все пак малко уважение това семейство, от което мнозина бяха преуспели и достигнали завидно положение? Нима в мрачните безнадеждни мигове, когато го наричаха потомък на „йомени58“ и „дребни риби“, той бе вярвал на тия приказки?
Не, той трогателно таеше в душата си скритата вяра, че в жилите на прадедите му все ще е имало и малко благородническа кръв.
— Трябва да е имало — каза той веднъж на Джолиън младши преди прегрешението му. — Погледни как сме преуспели! Все трябва да е имало и малко синя кръв!
Той обичаше Джолиън младши; момчето беше възпитано с добри другари в колежа, познаваше се със синовете на онзи стар разбойник сър Чарлз Фист — един от тях бе станал също знаменит мошеник; беше изискано… Жалко, страшно жалко, че избяга с оная чужденка… и при това гувернантка! Като е искал да бяга, защо не избяга поне с жена, която ще им прави чест? Какво беше сега? Застрахователен агент в Лойд; казват дори, че рисувал картини… да, картини! Дявол да го вземе! Можеше да стане сър Джолиън Форсайт, баронет59, с място в парламента и имение в страната!
Суидин именно, следвайки подтика, който рано или късно праща нататък някой от членовете на всеки голям род, бе ходил в хералдическата служба, дето го увериха, че той е несъмнено от един и същи род с добре известните Форсайтови, чийто герб е „три закопчалки в десния край на черно поле с червени черти“. В службата навярно се надяваха, че той ще откупи герба.
Суидин не го откупи, но след като се увери, че горният край на герба е „фазан в естествени цветове“, а девизът — „За Форсайтови“, постави фазан на каретата и на копчетата на кочияша, а фазан и девиза — на хартия за писма. Целият герб не използва, защото, като не го бе платил, струваше му се безочливо да го постави на каретата — а Суидин ненавиждаше безочието — и защото, като всеки практичен англичанин, изпитваше скрита ненавист и презрение към онова, което не разбира… А пък той, като мнозина други, трудно можеше да разбере какво значат тия „три закопчалки в десния край на черно поле с червени черти“.
Никога не забрави все пак, че, ако реши да плати герба, ще има правото да го ползва, и това засилваше убеждението му, че е благородник. Останалите членове от семейството също възприеха неусетно „фазана в естествени цветове“, а едни сериозно, други — на шега — приеха и девиза; обаче Джолиън старши отказа да го възприеме, като заяви, че според него това било глупава безсмислица.
По-старото поколение Форсайтови може би знаеше добре на какво голямо историческо събитие дължи своя герб и, ако някой започнеше да ги разпитва настойчиво по този въпрос, вместо да излъжат — те не обичаха да лъжат, — признаваха набързо, че е най-добре да запитат Суидин.
По-младото поколение отминаваше въпроса с „естествено“ мълчание. Не искаха да огорчават чувствата на старите, нито да стават смешни — чисто и просто използваха само горната част на герба.
Не, каза си Суидин, той бе видял нещата лично и можеше да каже, че Айрин се бе държала към оня млад Пират ли, Босини ли — както там го наричаха — точно така, както и към самия него; всъщност би казал… Но влизането в тоя момент на Франсис и Юфимия прекрати за нещастие разговора, защото подобен въпрос не можеше да се разисква пред девойки.
И при все че се ядоса, задето го прекъснаха, тъкмо когато щеше да каже нещо важно, Суидин скоро си възвърна естественото държане. Той обичаше Франси, както я наричаха роднините. Тя беше много елегантна, а казваха, че печелела от романсите си по някой и друг шилинг за дребните си лични разходи. Според Суидин това показваше, че е разумна девойка.
58
Йомен — дребен земевладелец.
59
Най-ниската наследствена дворянска титла в Англия.