Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Джолиън младши видя, че го познаха; позна го дори Уинифред, която едва ли беше на повече от петнайсет години, когато той си бе загубил правото да се числи към Форсайтови.
Те не бяха се променили много! Припомни си как изглеждаха тогава: конете, прислугата, каретата — всичко беше по-друго сега — то се знае! — но от същото качество, както преди петнайсет години: същата изящна показност, същото отлично пресметнато безочие… охолство и сигурност! същото полюшване, същото държане на слънчобраните, същият дух във всяко нещо!
Заслонени с високомерните щитове на слънчобраните, карета след карета се нижеха в слънчевия ден.
— Чичо Джеймс току-що мина с дъщерите си — съобщи Джолиън младши.
Баща му млъкна.
— Видя ли ни чичо ти? Да? Хм! Какво му е хрумнало да идва насам?
В тоя миг мина празен файтон и Джолиън старши го спря.
— Скоро ще се видим пак, момчето ми! — каза той. — Не обръщай внимание на това, което ти доверих за младия Босини… Сам аз не вярвам нито дума на тия приказки!
Той целуна децата, които се опитваха да го задържат, качи се във файтона и отмина.
Прегърнал малката Холи, Джолиън младши стоеше неподвижен на ъгъла и гледаше подир файтона.
Следобед у Тимоти
Ако при качването си във файтона бе казал: „Не искам да вярвам нито дума на тия приказки!“, Джолиън старши би изразил по-вярно чувствата си.
Мисълта, че Джеймс и женската му челяд го бяха видели със сина му, пробуди в него не само раздразнение, каквото изпитваше срещу всичко, което противоречеше на желанията му, но и скрита вражда, така естествена между братя, възникнала от дребни детински съперничества, постепенно закостенели, задълбочили се и подхранили неусетно едно растение, способно след време да даде най-горчиви плодове.
Между шестимата братя бе съществувала досега само недружелюбност, дължаща се на тайното и съвсем естествено предположение, че някой от другите може да е по-богат от другите. При наближаването на смъртта — този край на всички съперничества — това чувство се превръщаше в любопитство най-вече поради голямата „потайност“ на техния стопански съветник, който съвсем благоразумно заявяваше пред Никълъс, че не знае какъв е доходът на Джеймс, пред Джеймс — че не знае какъв е доходът на Джолиън старши, пред Джолиън старши, че не знае какъв е доходът на Роджър, пред Роджър — че не знае дохода на Суидин, а на Суидин казваше, за да го подразни, че Никълъс трябва да е много богат. Само Тимоти беше извън този кръг, защото богатството му се състоеше от държавни ценни книжа.
Но сега, поне между двама от тях, бе възникнала съвсем нов вид обида. От момента, когато Джеймс бе имал безочието да си навира носа в работите му — както Джолиън старши се бе изразил, — той се отказа да вярва в приказките за Босини. Да оскърбяват внучката му заради човек от семейството на „оня“! Джолиън старши реши, че Босини е оклеветен. За измяната му има сигурно друга причина.
Може би Джун се е спречкала с него, тя е толкова избухлива!
Както и да е, ще поговори открито с Тимоти и ще види дали той ще продължи да разпространява тия намеци! Няма да отлага — ще отиде веднага и ще се погрижи да не става нужда от повторно отиване по същия въпрос.
Видя, че каретата на Джеймс е пред Гнездото. Дошли бяха, значи, преди него — да раздрънкат, че са го видели! Малко по-нататък сивите коне на Суидин бяха обърнали муцуни към дорестите коне на Джеймс, сякаш разговаряха тайно за Форсайтови едновременно с кочияшите, които си приказваха от каприте.
Като остави шапката си на стола в тясното антре, дето шапката на Босини беше взета едно време за котка, Джолиън старши прокара мрачно слабата си ръка по лицето с големите увиснали и побелели мустаци, сякаш искаше да заличи всяко изражение от него, после тръгна по стълбите за горния етаж.
Гостната откъм фасадата беше пълна. Тя беше достатъчно препълнена във всяко време — и без гости, и без хора изобщо, — защото Тимоти и сестрите му, спазвайки традициите на своето поколение, смятаха, че една стая не е „приятна“, ако не е мебелирана „както подобава“. Така че в тази гостна имаше единайсет стола, един диван, три маси, два скрина, безброй дребни украшения и част от голям роял. Сега, когато тук бяха мисис Смол, леля Естер, Суидин, Джеймс, Рейчъл, Уинифред, Юфимия (дошла да върне „Страдание и успокоение“, която бе прочела, докато обядваше), неразделната й приятелка Франсис, дъщеря на Роджър (музикалната Форсайт, която композираше романси), оставаше само един свободен стол освен двата, на които никой не сядаше; а единственото свободно място на пода беше заето от котката, която Джолиън старши веднага настъпи.