Задачата

— А можем ли да имаме?

— Надявам се, Дие!

— Старецът е добър. Обичам го!

— Трябва да го обичаме, но защо мислиш сега за това?

— Защото той така иска. Да имаме деца.

Неа гледаше лазурно синия килим, покриващ пода. С крака си тя рисуваше фигури по меката и податлива повърхност на килима.

— Аз не искам деца!

— Тогава какво искаш? — нападна я Дие.

— Тишина! — Гласът на Грон бе необичайно мъдър. — Остави я на мира, Дие!

След това, размишлявайки, се обърна към Мат:

— Това, което каза старчето, го разбирам, поне усещам, че го разбирам. Само едно не мога да проумея. Кажи, Мат, как се е случило… така…?

Мат още мислеше, когато Еви неочаквано се обади:

— Защо, Грон, а с нас как се случи? Този, който някога беше Жил, заповяда на Мат да преклони глава и той се подчини.