Задачата
- Автор: Жолдош Петер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Ангелов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Задачата». Краткое содержание книги:
— Всички връзки само чрез южния център на Луната — този път Мат дори не обърна внимание на писукането — Клавий.
— И за разговор ли? — Този автомат не е толкова глупав, но ще се опитам да го метна. Светкавично размисли. — Спешно! Повтарям: Имам спешно съобщение — прекъсна за минутка. Да, така ще бъде по-добре, какво общо имам с Фобос? Искам най-после да чуя човешка реч. — Повтарям: Имам спешно извънредно съобщение за Клавий.
— Опасност за живота ли? — заинтересува се автоматът.
Мат го слушаше с напрежение. Трябваше да знае, че ще получи такъв въпрос. Сега не можеше да излъже.
— Не. Повтарям: Имам извънредно съобщение. Искам да говоря спешно с южния център на Луна — Клавий.
Това е забранено от правилника, но все едно.
— Предадохте ли?
— Предадох — След индикаторното писукане за вре ме, автоматът направи малка пауза. — Имам едностранна връзка с южния център на Луна—Клавий.
— Говедо! — Мат изведнъж се сломи. — Това и по-рано можеше да ми кажеш!
— Не разбирам. Моля, повторете! Мат изключи микрофона. Еви, обезпокоен, го наблюдаваше.
— Не ми стана твърде ясно — призна си той.
— На мен също, но може да се направи извод. Ако се докоснеш до една единствена точка на непозната система, естествено е системата да се окаже непонятна за теб. Сега ще се помъчим да го изпитаме.
— Кога и с каква дължина на вълната да очаквам направляващите команди?
— Направляването на интерстеларните обекти след установяване на техните координати поема изцяло южният център Луна—Клавий.
Мат се завъртя на стола и заби поглед в таблото с приборите. По навигационния осцилоскоп засвятка предаването на Клавий.
Но как така, защо? — искаше да запита Мат, но скоро разбра, че е излишно. Радиото не бе независимо от Мозъка-система, така както и всяко устройство в „Галатея“. Естествено, докато той бърбореше с дамата, Мозъкът се бе свързал с Клавий чрез друг канал и сега следеше сигналите с толкова енергия, колкото му даваха. По наше време бе невъобразимо да се води командно предаване с толкова енергия. Вярно е обаче, че ние разговаряхме по всяко време, с когото си искаме, без да нарушаваме, разбира се, правилника. Ако цената е тази, че трябва да мълчим, искрено съжалявам. Но трябва да призная, че има прекрасна организация. Мат се обърна към микрофона:
— Благодаря ви, добра госпожо. Лека нощ!
— Лека нощ! — Гласът остана все така приятно мек и малко провлачен.
Мат изключи устройството.
— А ако Клавий междувременно ни потърси? — обезпокои се Еви. — Нали каза, че искаш да говориш спешно?
— Не се вълнувай, момчето ми! — Мат посочи сигналите. — Щом успяха да уредят това без нас, бъди уверен, ще могат да ни събудят, когато пожелаят.
Глава днадесет и четвърта
Мат упорстваше. Още четири дни се опитна да установи връзка с Клавий, след това се предаде. След мекия глас на първия автомат се обадиха нови гласове, но и тяхната информация бе твърде оскъдна. Забраната за кацане на двете луни на Марс си остана валидна поради простата причина, че кацането върху тях в създалата се обстановка губеше смисъл. „Напълно автоматизирана, прекрасно уредена навигационна система — помисли си Мат, — която прави невъзможно допускането на грешки.“ Предавателят на Клавий водеше много по-бързо „Галатея“, отколкото Мат си бе представял, като преглеждаше контролните данни в библиотеката, но се успокои. И за секунда дори не му мина през главата, че „Галатея“ може да бъде независима от направлението на Клавий и сама да залавира към Луната. Това и Сид не би го направил. Кой знае колко други орбити на космически кораби има сред тях? Но Клавий навярно знае всичко. С минимални корекции ги водеше уверено към Луната.
Екраните от лявата страна вече не можеха да се включват, защото светлината на Слънцето заслепяваше всичко. По най-горния екран на командната зала заблестя силно една бяла звезда, а недалеч от нея друга дребна точица. Звездата бавно нарасна до правилно полукълбо, а точицата се изпъна и заприлича на тънък сърп. После цветовете на полукълбото се превърнаха в сини и бели ивици, а сърпът продължи да нараства. От начало полукълбото започна да се уголемява, след това постепенно изпълни целия небосвод. Когато вече дори и най-крайните екрани не можеха да го обхванат, южният център Луна—Клавий — се обади.
Както предполагаше и Мат, нямаше нужда да включва репродуктора.
В себе си за минутка се поколеба дали отривистият дълбок баритон е автомат.