Степния вълк

Бях загубил чувството за време, не знаех колко часа или минути траеше това шеметно щастие. Също не забелязвах, че колкото по-разпалено ставаше празненството, в толкова по-тясно пространство се ограничаваше. Повечето си бяха вече отишли, в коридорите бе притихнало и много от светлините бяха угасени, стълбището — замряло, в горните зали музикалните състави един след друг замлъкваха и си отиваха; само в главната зала и долу в ада още бушуваше, като непрестанно се разгаряше пъстрото празнично опиянение. Тъй като с Хермине, с младежа, аз не можех да танцувам, ние се срещахме и бегло се поздравявахме винаги само в паузите между танците, а накрая тя съвсем изчезна, не само от погледа ми, но дори и от мислите ми. Мисли вече нямаше. Аз плувах, разтворен в пияната танцуваща навалица, докосван от аромати, звуци, въздишки, думи, поздравяван от чужди очи, разпалван, заобиколен от чужди лица, устни, бузи, ръце, гърди, колена, люлян в такт от музиката, която ме подхвърляше като вълна.

Сега изведнъж, полусъбуждайки се за един момент сред последните останали на празненството гости, които в този час изпълваха една от малките зали, където още звучеше музика, ненадейно видях една черна Пиерета с бяло гримирано лице, красиво свежо момиче, единствено то беше с маска, очарователна фигура, която през цялата нощ никъде не бях забелязал. Докато на всички други вече личеше късният час по червените разгорещени лица, измачканите костюми, увисналите яки и рюшове, черната Пиерета изглеждаше бодра и свежа с бялото си лице зад маската, в костюма, по който нямаше нито гънка, с недокосната накъдрена яка, блестящи дантелени маншети и безупречна фризура. Изпитах влечение към нея, прегърнах я, поведох я в танца — нейната ухаеща накъдрена яка гъделичкаше брадата ми, косите й докосваха моята буза по-нежно и по-интимно, отколкото всяка друга танцьорка през тази нощ; нейното стройно младо тяло откликваше на движенията ми, изплъзваше се от тях и в игра принуждаваше и мамеше към все нови и нови докосвания. И изведнъж, докато аз танцувайки се приведох и търсех устата й с моята, тази уста ми се усмихна родно близка и с чувство на превъзходство — познах волевата брада, щастлив познах раменете, лактите, ръцете. Това беше Хермине, вече не Херман, преоблечена, свежа, леко парфюмирана и напудрена. Жарки, нашите устни се срещнаха, в един момент цялото й тяло, чак до коленете, се притисна към мене, привличайки и отдавайки се, после тя ми отне устните си и затанцува сдържано и отдалечено. Когато музиката секна, ние останахме прегърнати, всички очаровани огнени двойки около нас ръкопляскаха, тропаха с крака, викаха, подбуждаха уморените музиканти да повторят фокстрота. И изведнъж сега всички ние почувствахме настъпването на утрото, видяхме бледата светлина зад завесите, доловихме близкия край на удоволствието, предусетихме идващата умора и сляпо се втурвахме, смеейки се гръмко и отчаяни, отново в танца, в музиката, в потока от светлина, крачейки буйно в такт, притиснати двойка до двойка, изпитвахме още веднъж блаженството на голямата вълна, която ни обливаше. В този танц Хермине потисна своето превъзходство, своя присмех, хладината си — тя знаеше, че не й е потребно да прави нищо повече, за да ме накара да се влюбя. Аз й принадлежах. И тя се отдаваше в танца, в погледа, в целувката, в усмивката. Всички жени от тази трескава нощ; всички, които бяха разпалили моята страст; всички, които се бях опитвал да спечеля; всички, след които бях гледал с любовен копнеж, се бяха стопили и превърнали в една-единствена, която цъфтеше в ръцете ми.