Как един крал погубва Франция
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Как един крал погубва Франция». Краткое содержание книги:
В началото на четиринадесетото столетие Франция е най-могъщото, най-гъсто населеното и най-активно християнско кралство — страхуват се от война с нея, тачат мнението й, търсят закрилата й. И човек би могъл да помисли, че за Европа е настъпил френски век.
Коя е причината четиридесет години по-късно същата Франция да бъде сразявана по бойните полета от една петорно по-малобройна нация, благородничеството й да се разедини, буржоазията да се разбунтува, народът да изнемогне под прекалено тежките данъци, провинциите да се откъснат една от друга, скитнически банди да я подлагат на опустошения и злосторничество, властта да загуби всякакъв престиж, монетите да бъдат обезценени, търговията — парализирана, а нищетата и несигурността да царуват навред? На какво се дължи нейната разруха? Кое предизвика обрата в съдбата й?…
Отговорих: „Пресвети отче, това, което желаете би било най-лесното нещо на света, стига само да бъдат изпълнени две условия: за крал Едуард, да бъде признат за крал на Франция и коронясан в Реймс; за крал Жан, крал Едуард да се откаже от претенциите си и положи васалска клетва. Щом тези две условия бъдат осъществени, не виждам друга пречки… — Вие ми се подигравате, братко; загубил сте вярата. — Не съм я загубил, пресвети отче, но не мога да накарам слънцето да грее през нощта. Иначе вярвам с цялата си вяра, че ако бог желае да стори чудо, ще го направи и без нас.“
Известно време седяхме, без да говорим, защото в съседния двор изсипваха кола с чакъл, и дърводелците се караха с товарачите. Папата бе провесил големия си нос, широките си ноздри, дългата си брада. Най-накрая ми каза: „Поне ги склонете да подпишат ново примирие. И добре да знаят, че им забранявам да подновяват военните действия. Ако някой прелат или свещеник попречи на вашите умиротворителни усилия, ще му отнемете всички църковни бенефиции. И не забравяйте, че ако двамата крале упорствуват да водят война, можете да стигнете чак до отлъчване; това е записано в указанията ви. Отлъчване и възбрана.“
С така припомнените ми пълномощия действително се нуждаех от благословията, която ми даде. И наистина, Аркамбо, виждате ли ме да отлъча кралете на Франция и Англия при сегашното положение в Европа? Едуард веднага би освободил своята църква от всякакво подчинение на светия престол, а Жан би изпратил конетабъла си да обсади Авиньон, И какво би направил Инокентий според вас? Ще ви кажа. Ще отрече правомощията ми да ще отмени отлъчването. Това бяха само думи.
И така на следващия ден потеглихме.
Три дни преди това, на осемнадесети юни, войските на ланкастърския херцог бяха пристигнали в Ла Аг.
Четвърта част
Лятото на разрухата
I
НОРМАНДСКИЯТ ПОХОД
Не може всичко да е все злополучно… О, вие сте забелязали, Аркамбо, че това е един от любимите ми изрази… Така е, и в най-големите поврати, беди и разочароващия, винаги получаваме някакво възнаграждение, което да ни насърчи. Трябва само да умеем да го ценим. Бог очаква нашата благодарност, за да ни докаже още повече милосърдието си.
Ето, след това тъй бедствено за Франция лято, и твърде отчайващо признавам, за моята мисия, вижте как сме облагодетелствувани от сезона, и в какво хубаво време продължаваме пътя си! Това е добър знак от небето.
След дъждовете, които ни валяха в Бери, се опасявах, че ще ни стигнат бури, ветрове и студ колкото повече напредваме на север. Ето че стана точно обратното; времето е меко, слънцето блести, а декември е като пролет. Това се случва понякога в Прованс; но не очаквах при влизането ни в Шампан да бъдем посрещнати от това огряващо полята слънце, и от тази топлина, от която конете се потят под плащовете.
Уверявам ви, че когато пристигнах в началото на юли в Брьотьой, в Нормандия, за да се срещна с краля, беше едва ли не по-студено…
Да, нали тръгнах от Авиньон на двадесет и първия ден от месец юни, и на дванадесети юли бях… а, добре, спомняте си; вече съм ви го казвал… и как Капочи се разболя… точно така… от скоростта, с която пътувахме…
Какво правеше крал Жан в Брьотьой? Обсада, обсада на замъка, след един кратък поход в Нормандия, който не беше кой знае какъв успех за него, това е най-малкото, което може да се каже.
Припомням ви, че ланкастърският херцог пристига в Котантен на осемнадесети юни. Внимателно следете датите, те са от голямо значение в случая… Звездите? О не, не съм изучавал небето точно за този ден. Исках да кажа, че на война времето и бързината са толкова важни, колкото и числеността на войските, понякога дори по-важни.
В следващите три дни той се съединява в абатството Монтбур с отредите от континента — първият идва от Бретан начело с Робърт Ноулс, един добър пълководец, а другият е свикан от Филип дьо Навар. Какъв е общият им брой? Филип дьо Навар и Годфроа д’Аркур не водят със себе си повече от стотина рицари. Ноулс осигурява най-голямата част: триста въоръжени мъже, петстотин стрелци, които впрочем не са само англичани; има и бретонци, дошли с Жан дьо Монфор, претендент за херцогството в съперничество с граф дьо Блоа, който е от партията на рода Валоа. И най-накрая войската на Ланкастър, която едва наброява сто и петдесет рицари и двеста стрелци, но затова пък доста коне за смяна.
Когато крал Жан научи тези цифри, смях го разтресе от глава до пети. Нима се надяваха да го уплашат с такава жалка армия. Ако това бе всичко, което неговият английски братовчед можеше да събере, наистина нямаше от какво толкова да се безпокоят. „Видяхте ли, Шарл, сине мой, видяхте ли, Одреем, че имах право да не се побоя да затворя моя зет; да, с право се подиграх на предизвикателствата на тези дребосъци от наварския род, щом са си намерили толкова немощен съюзник.“