Как един крал погубва Франция
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Как един крал погубва Франция». Краткое содержание книги:
В началото на четиринадесетото столетие Франция е най-могъщото, най-гъсто населеното и най-активно християнско кралство — страхуват се от война с нея, тачат мнението й, търсят закрилата й. И човек би могъл да помисли, че за Европа е настъпил френски век.
Коя е причината четиридесет години по-късно същата Франция да бъде сразявана по бойните полета от една петорно по-малобройна нация, благородничеството й да се разедини, буржоазията да се разбунтува, народът да изнемогне под прекалено тежките данъци, провинциите да се откъснат една от друга, скитнически банди да я подлагат на опустошения и злосторничество, властта да загуби всякакъв престиж, монетите да бъдат обезценени, търговията — парализирана, а нищетата и несигурността да царуват навред? На какво се дължи нейната разруха? Кое предизвика обрата в съдбата й?…
Но да се подчиниш на така нареченото обществено мнение като нашия славен Инокентий! Това значи да проявяваш слабост, да насърчаваш обвиненията, да се отчуждиш от онези, които те подкрепят, без да спечелиш нито един от недоволните.
И така, за да даде пример на бедност, нашият овят отец се настани в малкия си кардиналски дворец във Вилньов на другия бряг на Рона. Но даже и с намалена свита, сградата наистина се оказа твърде малка. Наложи се да я разширят, за да побере най-необходимите служители. Работата на секретарите е затруднена по липса на място; писарите непрекъснато се местят от едно помещение в друго, докато трае строежът. Пишат вулите сред прахта. И тъй като много служби останаха в Авиньон, налага се час по час да се прекосява реката срещу силния вятър, който духа там, и който зиме пронизва до костите. Така всяко нещо става със закъснение… А освен това, понеже беше предпочетен в избора пред Жан Бирел, генералът на шартърския орден, прославил се със съвършената си святост… питам се дали в края на краищата не сгреших, като го отстраних; нямаше да бъде по-неудачен от този… светият отец даде обет да основе манастир. В момента го строят между папското жилище и новото укрепление, замъкът Сент-Андре, който точно сега издигат. Но този строеж се финансира от краля. Така че в момента християнският свят се управлява сред строителна площадка.
Светият отец ме прие в своята църквица, откъдето почти не излиза, в една малка петостенна абсида, помещаваща се в съседство с голяма приемна зала… все пак има нужда от приемна; съобразил е поне това… чиято украса бе поръчал на един майстор от Витерб, Матео Джиова нещо си, Джиованото, Джиованели, Джиованети… всичко е синьо, бледо; подходящо е за женски манастир; на мен никак не ми допада, няма достатъчно червено, няма позлата. Ярките бои не са по-скъпи от другите… А шумът, племеннико! Изглежда, това е най-тихото място в целия дворец, щом светият отец се оттегля тук! Трионите стържат в камъка, чуковете дрънчат о длетата, скрипците скърцат, колите потракват, талпи отскачат с трясък, работниците си подвикват и се карат… Да обсъждаш важни въпроси сред целия този шум е истински ад. Разбирам защо светият отец страда от главоболие! „Виждате ли, преподобни братко, ми каза той, колко пари и колко грижи ми струва да построя около себе си облика на бедността. И освен това трябва да поддържам и големия дворец отсреща. Не мога все пак да го оставя да рухне…“