Пиратска целувка
- Автор: Джефрис Сабрина
- Серия: lord trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пиратска целувка». Краткое содержание книги:
Господи, той е толкова умен!
Той я подпря на съседното дърво, притисна се до ней, а ръцете му се плъзнаха по талията и бедрата й. След това, докато разбере какво става, той започна да повдига полата й нагоре.
— Искам само да ти доставя удоволствие, нищо повече — прошепна той.
Колкото и да се насилваше, тя не можеше да го отблъсне. И не желаеше. Чувстваше се добре, когато ръцете му я докосваха, а пръстите му разголваха плътта й и внимателно търсеха онази част от нея, която го желаеше толкова силно, че това я изплаши.
Като че и гората бе затаила дъх, докато той я целуваше отново и отново с изгарящ плам, езикът му проникваше в устата й при всяко движение на ръцете му. Пръстите му намериха мястото между краката й, което най-много жадуваше за неговия допир и палецът му започна да гали малкото хълмче, сгушено между копринено меките гънки на бедрата й, а това я караше да му отвръща инстинктивно, извивайки се като дъга под ръката му с накъсани стонове на задоволство.
— Точно така, скъпа… — прошепна той близо до устата й. — Позволи ми да ти доставя удоволствие. Само удоволствие.
Част от нея чувстваше, че това е неговият начин да я утеши заради уплахата, да й поднесе извинения за всичко, с което я беше наранил. И въпреки че здравият й разум искаше да изкрещи, че не желае това, тялото й показваше обратното. То копнееше страстно да се притиска до него, жадуваше за неговия допир, за сливането й с него. И за неин срам колкото повече той я галеше, толкова по-сладострастно копнееше да се съедини с него.
— Да, миличка — каза той задъхано, приближил устни до бузата й… — Приеми го. То е за теб. Отдай му се.
Тя нямаше време да се учуди какво значи това. Някаква необикновена възбуда се надигна в нея, подобна на трескавото очакване, което я беше обхванало на борда на „Частити“, когато излязоха от Темза и се отправиха в открито море. Пред нея се бяха задали опасности… и силни усещания. Тя чувстваше, че е на път да ги изпита, като че някой я вика с ръка и я притегля към себе си…
Всяко полюляване на листата, всеки проблеснал сноп лъчи, който озаряваше косите на Гидиън, всеки силен тропически аромат сякаш се бяха наговорили да я привлекат все по-близо и по-близо към него. Той вече не я целуваше, а се бе отдал изцяло на милувките си. Лицето му беше напрегнато до краен предел, в очите му гореше сладострастен пламък, но въпреки това продължаваше да я гали и милва, като увеличаваше породилото се в нея напрежение, докато с внезапна сила то експлодира и я разлюля с няколко поредни вълни на безумно опиянение.
Дрезгав вик се изплъзна от устните й, докато притискаше Гидиън към себе си, тръпнеше и се полюляваше срещу него. О, Боже! Каква сладост, Господи! Това ли се получава между мъж и жена? Тази неописуема възбуда… тази разтърсваща близост! Тя никога не бе предполагала, не си го беше представяла, а и никой не беше й казвал, че може да изпита подобно нещо.
Сега, когато знаеше това, тя разбра защо Гидиън смяташе, че може да я привлече в леглото си.
А когато това й стана ясно, горчиви сълзи отново започнаха да се търкалят по бузите й.
Глава 14