Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Никога не съм си падал много-много по броните.
— Да, и аз така реших, не ми изглеждаш такъв човек. Докато си на гърба на коня, всичко е наред, но наложи ли се да походиш, и ето ти проблем. — Той хвърли обратно шлема на стойката му и застана отпред, потънал в мисли и загледан в железния костюм. — Като си облечен с това, какво правиш, ако ти се допикае?
— Ъ… — смръщи чело Логън, но Баяз вече се отдалечаваше навътре с факлата.
— Сигурно доста оръжия си използвал досега, а, Деветопръсти господарю? Имаш ли предпочитания?
— Никога не съм имал — каза Логън и се наведе под една стърчаща от рафтовете алебарда. — Добрият войник никога не знае с какво ще му се наложи да се бие на другия ден.
— Разбира се, разбира се — закима Баяз и взе едно копие със страховито назъбено острие. Размаха го леко. Логън се отдръпна предпазливо. — Смъртоносно. Става да държиш някого на разстояние, но човек с копие се нуждае от много приятели около себе си, а и те също трябва да имат копия. — Той го хвърли обратно на рафта и продължи напред.
— Това изглежда страховито. — Баяз хвана чепатата дръжка на една секира с двустранно острие. Вдигна я и изруга. Вените на врата му изскочиха от напрежение. — Бая тежичка е! Можеш да убиеш човек с това! Направо можеш да го разцепиш на две! Стига да стои неподвижно. — Той я върна обратно с глух удар, от което целият рафт се разклати.
— Това е по-добро — каза Логън. Говореше за обикновен, здрав на вид меч в протрита ножница от кафява кожа.
— Определено, да. Много по-добро е. Това острие е изработено от самия Създател, Канедиас. — Той подаде на Логън факлата и взе в ръце меча. — Замислял ли си се някога, Деветопръсти господарю, че мечът не е като другите оръжия? Да, секири, боздугани и прочие, те са достатъчно смъртоносни, но висят на колана като неми добичета. — Погледът му пробяга по дръжката. Прост, лъщящ на светлината, хладен метал, леко набразден за по-добър захват. — А мечът… мечът има глас.
— А?
— Прибран в ножницата си, не говори много, това е ясно, ала сложиш ли просто ръка на дръжката, и той започва да шепти в ухото на врага. — Баяз обви с пръсти дръжката и стисна здраво. — Едно тихо предупреждение. Само една дума. Чуваш ли я?
Логън кимна бавно.
— И после, сравни я с наполовина изтегленото острие — прошепна магьосникът. Един фут от дължината на меча с тих звън излезе от ножницата. Откъм дръжката проблесна символ — една-единствена сребриста буква. Самото острие беше матово, но режещият му ръб искреше с хладна студенина. — Сега говори по-силно, нали? Просъсква страховити заплахи. Отправя смъртоносна закана. Чуваш ли я?
Логън кимна отново. Погледът му бе прикован в блестящото острие.
— А сега сравни с напълно извадения меч. — Баяз с рязко движение изтегли целия меч от ножницата. Разнесе се слаб звън. Вдигна го в изпъната напред ръка, така че върхът му затанцува на сантиметри от лицето на Логън. — Сега направо вика, нали? Пищи предизвикателно! Крещи и те подканва на двубой! Чуваш ли?
— Ммм — провлачи Логън и се наклони назад. Погледът му се кръстоса, прикован във върха на оръжието.
След това, за негово облекчение, магьосникът свали меча и внимателно го плъзна обратно в ножницата.
— Да, мечът има глас. Секири, боздугани и прочие са достатъчно смъртоносни, но мечът е изтънчено оръжие, подходящо за изтънчени мъже. А ти, Деветопръсти господарю, ти си по-изтънчен, отколкото изглеждаш. — Логън смръщи вежди, когато магьосникът му подаде меча. В много неща бе обвиняван досега, но никога в изтънченост. — Приеми го като подарък. Моите комплименти за добрите ти обноски.
Логън се замисли за момент. Не бе държал в ръце сносно оръжие отпреди да прекоси планините и не гореше от желание отново да хване такова. Но Бетод идваше — скоро. По-добре да имаш някое под ръка и да не ти потрябва, отколкото да ти потрябва и да го нямаш. Много по-добре е. Човек трябва да е реалист за тези неща.
— Благодаря — каза той и взе меча от Баяз, като в същото време му върна факлата.
Зад решетката на камината гореше малък огън и в стаята беше топло. А също уютно и приятно, но Логън не изпитваше удобство. Стоеше до прозореца и гледаше надолу към двора. Беше притеснен, изнервен и изплашен, точно като пред битка. Бетод идваше. Беше някъде там навън. На пътя в гората, между двата камъка или на моста, а може би дори минаваше през портата.
Първият магус не изглеждаше никак притеснен. Седеше на стол, вдигнал на масата крака, стъпалата му досами една дълга, дървена лула, на лицето му — непринудена усмивка, прелистваше книга с бяла кожена подвързия. Логън не бе виждал по-спокойно излъчване и това допълнително го напрягаше.