Петдесет нюанса сиво

Потръпнах от мисълта да бъда налагана с камшик или кожена палка. Все пак вероятно това пляскане нямаше да е чак толкава зле. Но унизително да. И вързана? Е, той вече ми бе вързал ръцете. И, да, беше много... много... хубаво. Значи няма да е толкова зле. Нямало да ме даде на друг доминант.

Оставаше и да ме даде!

Не, това е категорично недопустимо.

Защо изобщо мисля за това? Не мога да го поглеждам в очите? Е , не е ли перверзно това? Това е единственият ми шанс да разбера какво мисли. И кого заблуждавам всъщност?

Никога не знаех какво мисли, но обичах да гледам очите му. Такива красиви очи пленителни, интелигентни, дълбоки и тъмни, много тъмни, натежали от неговата... доминантна... тайна. В съзнанието ми изникна онзи негов премрежен опушено сив поглед и притиснах бедрата си, сгърчена от желание.

И не мога да го докосвам? Е, това не беше изненада. И тези глупави правила... Не, не, не можех да го направя. Стиснах главата си с ръце.

Това не е начин да се гради връзка!

Имах нужда от сън. Бях размазана. Всички физически... дейности от последните два дни бяха, меко казано, изтощителни. А психическото напрежение! О, не, това беше твърде много за мен.

Както би казал Хосе миксер в мозъка. Може би сутринта това нямаше да прилича на лоша шега.

Станах. Зачудих се дали да не взема назаем розовата пижама на Кейт. Исках нещо меко, топло и окуражително около тялото си. Нещо... да ме прегърне. Тръгнах към банята по тениска и с късите гащи, с които спях. Измих си зъбите.

Погледнах се в огледалото. „Не е възможно сериозно да мислиш за това!" Подсъзнанието ми изглеждаше доста логично и трезво. Не беше в онова съскащо настроение. Другата в мен пък подскачаше като петгодишно дете и клатеше глава: „Да, да, да! Моля те, нека го направим, иначе ще свършим съвсем сами с много котки около нас и няколко любовни романа за компания".

Единственият мъж, който изобщо бе успял да ме привлече, когото истински харесвах, се явява в един миг с камшик в едната ръка, кървав договор в другата и огромен товар психически проблеми. Е, поне този уикенд бе минал, както исках. Моето друго аз спря да скача и се усмихна щастливо. „О, да, и още как!" И ми кимна с леко премрежен поглед. Обля ме топлина при спомена за ръцете му, за устните му по кожата ми, за члена му в мен. Затворих очи и усетих познатия вече спазъм на желанието задърпа и огъна всички мускули в слабините ми. Притиснах бедрата си. Исках да го правим пак и пак и пак. Може би ако подпишех само за сексуалната част от договора... Дали би се навил? Не, едва ли.

Имах ли вид на робиня? Дали бях такава? Може би на интервюто го бях подвела с нещо. Бях срамежлива, ама чак пък с робска психика? Иначе, като се замисля, май позволявах на Кейт да ме малтретира. Дали беше същото? И тези странни ограничения. Мозъкът ми забръмча. После се успокоих все пак те подлежаха на обсъждане.

Тръгнах към стаята си. Не, това беше прекалено.