Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Първите отблясъци на зората светлееха из небето, когато Томас Кайнд прескочи стената и наближи къщата изотзад. Носеше ръкавици, стоманеносиви джинси, тъмен пуловер и черни маратонки. Единия валтер държеше в ръка, другият висеше на рамото му. И двата бяха със заглушители. Приличаше на командос и в момента наистина беше такъв.
Пред себе си видя бежовата камионетка, паркирана край страничната врата. Пет минути по-късно бе претърсил цялата къща. Нямаше никого.
52
Рим, 7:00
Преди час Хари бе видял новината по един от англоезичните телевизионни канали — снимка на Байрън Уилис, външни кадри от кантората им в Бевърли Хилс и дома на Байрън в Бел Еър. Неговият приятел, шеф и наставник бе прострелян смъртоносно, пристигайки у дома си в четвъртък вечерта. Заради връзката му с Хари и събитията в Италия полицията не бе разгласила факта веднага. Сега по случая работеше ФБР, а по-късно през деня се очакваше в Лос Анджелис да пристигнат и следователи от Групо Кардинале.
Зашеметен и обзет от ужас, Хари позвъни в службата на Адриана и й остави съобщение да се свърже незабавно с Елмър Васко. Един час по-късно тя се обади от Атина. Току-що бе пристигнала от Кипър, където отразяваше сериозен сблъсък между гръцки и турски политици. Каза, че вече знаела за случая с Уилис и се опитвала да разбере нещо повече, преди да му позвъни.
— Има ли нещо общо с мен и тая гадост тук, в Италия? — попита Хари. Беше готов да се разплаче от яд и огорчение.
— Още никой не знае. Но доколкото разбрах, изглежда работа на професионалист.
— Боже мой, защо? — прошепна Хари. — Та той не знаеше нищо.
С усилие се овладя и попита докъде е стигнало издирването на брат му. Адриана отговори, че нямало промяна, полицията продължавала да тъпче на едно място.
Целият свят на Хари се сгромолясваше. Искаше му се да позвъни на Барбара Уилис, вдовицата на Байрън. Да поговори с нея, да я утеши и да сподели ужасната болка. Искаше да позвъни на старшите партньори Бил Розенфелд и Пен Бари, за да узнае какво точно е станало. Но не можеше. Нито по телефона, нито по факса, нито дори по компютърната мрежа, без риск да го засекат. Но и не можеше да седи със скръстени ръце; ако Дани бе жив, рано или късно го чакаше съдбата на Байрън Уилис. Мигновено си спомни как кардинал Маршано настоятелно му препоръча да погребе обгорелия труп под името на брат си, а после го предупреди да не рови из тази история. Очевидно кардиналът знаеше много повече, отколкото споделяше. Ако изобщо някой имаше идея къде се намира Дани, това бе той.
— Адриана — бавно изрече Хари, — искам домашния телефонен номер на кардинал Маршано. Не официалния, а частния, на който отговаря единствено той.
— Не знам дали ще мога да го открия.
— Постарай се.
53
Все още 12 юли, неделя
Виа Карисими бе улица с изискани жилищни блокове и градски къщи. В едната посока стигаше до просторния парк на Вила Боргезе, а в другата до красивата сенчеста Виа Пинчана.
От девет и половина насам Хари наблюдаваше обвитата в бръшлян четириетажна сграда на номер 46; Два пъти бе набирал телефона на кардинал Маршано. И двата пъти му отговори телефонният секретар. Не остави съобщение. Маршано или отсъстваше, или проверяваше кой му звъни. И двата варианта не устройваха Хари. Не можеше нито да предаде посланието си, нито да позволи на Маршано да го задържа на телефона, докато някой друг проверява откъде се обажда. Най-доброто бе да потърпи, поне засега. Да опита по-късно с надеждата, че най-сетне кардиналът ще отговори.
Около пладне позвъни пак със същия резултат. Отчаян, той отиде да се разходи из Вила Боргезе. Час по-късно седна на една скамейка в покрайнините на парка, откъдето ясно се виждаше резиденцията на кардинала.
Най-сетне в два и петнайсет пред сградата спря тъмносив мерцедес. Шофьорът излезе и отвори задната врата. След миг се появи Маршано, следван от отец Бардони. Двамата духовници се изкачиха по стъпалата и влязоха в къщата. Шофьорът веднага седна зад волана и потегли.
Хари погледна часовника, извади от джоба си клетъчния телефон, изчака да отмине една млада двойка, после натисна бутона за повторно набиране и зачака.
— Pronto — раздаде се гласът на кардинала.
— Кардинал Маршано, името ми е отец Роу. Преподавам в Джорджтаунския университет и…
— Откъде взехте този номер?
— Бих желал да поговорим по един медицински въпрос…
— Какво?
— За допълнителната гръд. Лекарите я наричат „трето зърно“.
Мигновено настана тишина, после прозвуча нов глас.
— Говори отец Бардони. Аз съм сътрудник на кардинала. Какво мога да направя за вас?