Обвинението

— Как се чувствате, след като знаете, че и вие сте могли да бъдете сред жертвите?

— Не мисля за това — отговарям аз.

— А за какво мислите?

— За онова, което ми казват раните.

— И какво ви казват?

Вдигам една от снимките на Ким Луонг — според всички прекрасна, умна млада жена, принудена да работи, за да завърши училището за медицински сестри.

— Кръвта — соча аз. — Почти всеки сантиметър от кожата над дрехите е покрита с кръв. Това влиза в ритуала на убиеца. Той сякаш е рисувал с пръсти.

— След като жертвите са били мъртви.

— Вероятно. На тази снимка — показвам аз на Бъргър — се вижда ясно раната от огнестрелно оръжие отпред на шията. Куршумът е засегнал сънната артерия и гръбначния стълб. Докато я е влачил към склада, жената вероятно е била парализирана от врата надолу.

— И е кървяла. Заради разкъсаната сънна артерия.

— Точно така. Виждате пръските кръв по рафтовете, покрай който я е влачил. — Навеждам се към прокурорката и й показвам няколко снимки. — Огромни кървави дъги, които стават все по-малки и ниски, докато онзи я е теглел през магазина.

— В съзнание ли е била? — интересува се Бъргър, която гледа мрачно, като омагьосана.

— Прекъснатият гръбначен стълб не е довел до мигновена смърт.

— Колко ли е живяла при такова обилно кръвотечение?

— Няколко минути.

Намирам снимка от аутопсията, където гръбначният мозък, след като сме го извадили от трупа, е положен в средата на зелена кърпа до бяла пластмасова линийка — за мащаб. На едно място гладкият белезникав гръбначен мозък е яркоморав и отчасти разкъсан — там, между петия и шестия гръбначен прешлен, куршумът е проникнал във врата на Луонг.

— Парализирала се е на място — обяснявам аз, — но от отока личи, че е имала кръвно налягане, сърцето й още е работело, знаем това и от пръските артериална кръв на местопрестъплението. Така че — да. Жената вероятно е била в съзнание, докато той я е теглел за краката по пътеката между рафтовете към склада. Но не мога да кажа колко дълго.

— Значи е виждала какво върши този изверг, наблюдавала е как кръвта й шурти от шията и тя издъхва?

Лицето на Бъргър е пламнало, енергията й е толкова голяма, че очите й направо горят.

— Пак зависи от това колко дълго е била в съзнание — отвръщам аз.

— Но значи е възможно да е била в съзнание през цялото време, докато той я е влачел между рафтовете към склада?

— Точно така, възможно е.

— Могла ли е да говори или да крещи?

— По всяка вероятност не е могла да стори нищо.

— От полицията твърдят, че никой не я е чул да вика, това обаче не означава, че е била в безсъзнание, нали?

— Не, не означава — потвърждавам аз. — Ако сте простреляна във врата, ако кръвта ви изтича и някой ви влачи…

— Особено пък някой с такава външност.

— Да. Сигурно ще изпаднете в ужас и няма да крещите. А и той е могъл да й каже да мълчи.