Сияйни слова

Чувстваше се като някой от десетимата глупаци. Търговецът със сигурност щеше да прозре какво се крие зад нескопосната ѝ преструвка. Да се правиш, че имаш власт не беше като да я имаш наистина, каквото и да твърдеше Ясна.

— Ще бъде… разбира се, за нас ще бъде привилегия да помогнем — отвърна Твлкав. — Сиятелна…?

— Давар — каза Шалан и този път се постара да смекчи тона. Ясна не беше снизходителна. Докато други светлооки, като бащата на Шалан, проявяваха преднамерена надменност, Ясна просто очакваше от хората да правят каквото тя иска. И те го правеха.

Шалан би могла да се справи с това. Трябваше да се справи.

— Търговецо Твлкав, нужно ми е да ида на Пустите равнини. Знаеш ли пътя?

— На Пустите равнини ли? — уточни Твлкав и хвърли поглед към пазачите, един от които се беше приближил. — Бяхме там преди няколко месеца, а сега ще вземем баржа до Тайлена. Приключихме с търговията в тази област и не ни е необходимо да се връщаме на север.

— Ах, необходимо ви е да се върнете — отговори Шалан и се насочи към един от фургоните. Всяка стъпка беше агония. — За да ме отведете.

Огледа се наоколо и с благодарност забеляза Шарка на стената на единия фургон. Той гледаше. Шалан приближи предната част на фургона и протегна ръка към другия пазач, който стоеше наблизо.

Той безмълвно се втренчи в ръката и се почеса по главата. После погледна фургона, качи се и се пресегна да помогне на Шалан.

Твлкав дойде при нея.

— Скъпо ще ни излезе да се връщаме без стока! Разполагам само с тези роби, които купих в Плитките Крипти. Не са достатъчно, за да оправдаят едно пътуване обратно до Пустите равнини, още не.