Луциан

8. 10.2008

Последен съзнателен спомен: нощта под моста.

Гол!

(Амнезия, вторична памет?!)

Никакво съобщение за изчезване. Няма паспорт. Никакви ценни предмети.

Без име.

Контакт с мен:

Книга за сънищата, битакът.

Име, адрес, намерени в телефонния указател.

Говорни способности — незасегнати.

Говори немски, английски (американски акцент) свободно. Освен това френски и испански на средно ниво (гимназия). Улици, обкръжение: непознати.

Хора: непознати.

Изключение: „Има едно момиче“, горе-долу на неговата възраст. Случайни срещи — няколко.

„Можеш ли да познаваш някого, когото не познаваш?“ Сънува малко момиченце на около пет години.

В съня: малкото момиченце и той под водата, перки на риба, акула.

(Малка сестра? Удавила се? Шок?)

Чувство при събуждане: силен копнеж и вина.

„Не бива да съм тук“.

Краен резултат, първи час:

Амнезията изглежда правдоподобна. Няма видими наранявания. Напрегнат поглед. Избягва темата за момичето, което е срещнал — същевременно видимо се вълнува, когато говори за нея. Спомена медальонче, което носи момичето. Струва му се познато. Но повече не поиска да говори за това. Изключително недоверчив. Много интелигентен.

Да се изгради доверие! Бавно!!!