Луциан

Благодаря и:

На Мори Сендак за картинната книжка „Където живеят диваците“.

На Моника Трап за луната и магическите думи, изказани в точното време.

На графичката Фраукс Шнайдер за прекрасната корица.

На научните сътруднички към издателството Катрин Велер и Йохана Предигер за тяхната намеса и важни коментари на точните места, за един по-добър финал.

Благодарност към издателя ми Албрехт Олденбург за доверието към мен, за това, което продължи дълго, но все пак накрая свърши благополучно.

Благодарност към целия колектив на издателство „Арена“: Регине Брунс от пресата; на ръководителя на отдел „Пласмент“ Михаел Бьоме и целия му колектив; на работещите в отдел „Реклама и производство“, които с безценната си работа допринесоха от многото листа хартия да се получи истинска готова книга, която сега поема своя път из книжарниците; и накрая на търговците, които ще я предадат в ръцете на читателите.

Най-дълбока благодарност и към Христиане Дюринг, моята сътрудничка и ръководител на проекта в издателство „Арена“. Тя беше моя най-близка спътница от началото до края. И аз не зная къде ще започна и къде ще трябва да завърша, без да напиша тук още някой роман. Тя беше тази, която най-добре разбра за какво пишех всъщност в тази книга, тя беше и тази, която ми помогна да го изразя. И да го кажа с думите на Тайгър: Тя четеше и думите, които никой друг няма да прочете, защото ги отхвърляхме, за да създадем нови, и на местата, където разказът ми се проваляше като къща, която се срутва, защото основите не бяха добри, тя участваше в построяването й отново. И с всичко това тя беше тази, която, докато пишех, ми даваше увереността, че не съм сама.