Кристал

- Ще те убия, ако му кажеш как съм ви забавила.

- Не си ни забавила, Кристал, справяш се отлично.

Братята му се спуснаха без усилие при нас и всяко елегантно кацане беше упрек към мен затова че бях избягвала часовете по физическо. Когато и шестимата се събрахме извън земите на крепостта, безпокойството ми намаля.

- Татко казва, че Уил ще се оправи - докладва Трейс. - Лили ще го закара до болницата с Хав, а татко ще отведе момичетата във вилата със Стив. Иска да отидем при тях.

Колата беше паркирана малко по-надолу до пътя, скрита зад един шубрак калини. Натоварихме се в нея. Наложи се да седна в скута на Трейс, за да се поберем. Уриел обърна и се отправи към главния планински път.

- Феникс, изглеждаше добре, нали? - попита Айвс братята си.

- Да, всички изглеждаха добре - поне на повърхността - потвърди Уриел.

- Скай със сигурност може да се бори - рече Виктор с възхищение. - Не ми позволи да й помогна да заспи, когато не й се спеше.

- Може би е видяла цветовете ти и е разбрала, че лъжеш, когато й каза, че само ще провериш дали има температура. - Зед потропваше неспокойно по стъклото до себе си и гореше от желание по-бързо да стигне при нея.

Виктор сви рамене.

- Сънотворната мисъл работи най-добре, когато докосна някого по челото.

- Изненадах се, че мама те остави да я преметнеш така - рече Уриел. - Не се е хващала на номера ти, откакто ти стана на десет.

- Да, но тя не си спомня, нали? Не позна никой от нас.

Никой нямаше какво да отвърне.

Пътят зави надясно и пред нас се показа разклонението. Една полицейска кола с мигащи сини светлини, озаряващи боровете, които стояха на пост, беше паркирана през средата и блокираше пътя ни.

- Някакви предложения? - попита Уриел тихо. - Вик?

Виктор поклати глава.

- Не мога да манипулирам съзнанието им. Прекалено много са, а и не би било редно. Те просто си вършат работата.

- Тогава ще спрем и ще разговаряме с тях възпитано - рече бавно Уриел. - И ни дума, момчета, за момичетата, Стив, Лили или каквото и да е, свързано с крепостта. Просто сме излезли на разходка на лунната светлина.

Един полицай застана по средата на пътя и вдигна ръка. Уриел свали прозореца си и спря до него.

- Проблем ли има, офицер?

Да, проблем имаше, както обясни мъжът скорострелно на италиански, а в това време колегите му наобиколиха колата. Аз бях преводачът. Всички трябваше да слязат и да знаят, че са арестувани. Не, той не бил впечатлен от полицейските документи на Виктор и Трейс: тук било Италия, а не Америка. Не, нямало да ни позволят да разговаряме един с друг. Ще ни позволят да се обадим единствено на адвокатите ни.

В такъв случай, той не знаеше за телепатията.

Обвиненията ли? Влизане с взлом в крепостта на контесата? Нападение срещу прислугата й Умишлен палеж.

Наредиха ни в редица отстрани до автомобилите и ни претърсиха. Не откриха никакви оръжия, нито дори клечка кибрит. Един по един братята бяха закопчани с белезници и прибрани в полицейския микробус. Аз останах да стоя на пътя. Виждах, че братята не бяха никак радостни от факта, че трябваше да ме оставят сама с италианските полицаи.