Кристал

Свих рамене.

- Просто инстинкт за приятелката на Вик. Енергията й е... добра и смела.

- Харесват ми инстинктите ти.

- Ето ти още един тогава. Феникс ми каза, че си отложил медицината заради мен?

Той кимна.

- Ще направя, каквото е нужно.

- Нужно е да следваш първоначалния си план. Където отидеш ти, там отивам и аз.

- Сигурна ли си?

- Сто процента.

Той почувства, че повтарям негови думи.

- Това да не е част от шоуто на Кристал и Хав?

- Искаш да кажеш на Хав и Кристал, нали?

- Да, и това също.

Той стисна нежно раменете ми

- Тогава какво ще кажеш за Ню Йорк?

Засмях се тихичко. Феникс беше познала.

Мисля, че е страхотно, стига ти да си там.

- Благодаря ти. - Той ме целуна толкова нежно, че усетих как душата ми се разтваря като листенвдта на роза.

- Ей, Кристал, Хав, стига сте се мотали! - викна Зед. - Фотографът вас чака!

С неохота ние се разделихме и открихме, че семействата ни се усмихваха снизходително. Във въздуха летяха конфети и се вееха над главите ни в посока към самотните острови в лагуната.

- Ей сега идваме! - викна Хав. После снижи глас. - Само още една целувка.