Магьосникът

— Донякъде? — повтори Кейхил. — Донякъде не ни върши работа!

— Кейхил, моля те — намеси се Торн.

Професорът вдигна ръка.

— Няма да мога да ви дам окончателен отговор, но ще ви кажа това, в което съм сигурен. — Той прочисти гърлото си. — Според обичая по онова време надписът на веригата трябва да бъде един и същ на всяка брънка. Написаното на белезниците е било ключ към… силата, която се предполага, че има това същество.

— Добре — обади се Торн и направи крачка напред. — Какво пише там?

Настъпи малка пауза.

— На брънката пише: „За да се окове змията на…“, но останалото липсва. Имаше и четири букви: Я-Х-В-Е. Има и нещо, което прилича на името „Ианий“. За съжаление останалите брънки и белезниците ги няма. Ако наистина сте ги дали на отец Кевънау и моите подозрения излязат верни, всичко вече е скрито от Светата канцелария в Рим.

— Способни са да го направят — подхвърли Кейхил.

— Нямаме нужда от веригите, за да сме наясно за какво става въпрос, защото Рим вече изпрати цяла армия в нашия град. — Торн се приближи към Кейхил. — Утре градът ще гъмжи от свещеници и екзорцисти, а това… нещо още не е направило нищо.

— Така ли? — Кейхил хвърли поглед към кухненската врата.

Торн се намръщи на шерифа и се обърна към Артемис.

— Кажи нещо.

— Не му е тук мястото.

— Хайде, хайде — изръмжа Кейхил.

Артемис въздъхна.

— Има много по-вещи в тази област от мен. Те ще бъдат тук утре, ако вече не са пристигнали.

— Каква е ползата от теб, ако не ни помогнеш да разберем това?

Като голям черен прилеп, който изскача от най-тъмния ъгъл на пещерата, Артемис се изправи с едно-единствено плавно движение. Под дългата до глезените кожена дреха носеше броня, в която криеше няколко глока, пълнители и скъсен автомат МП–521. Скрит от дългото палто, под мишницата му висеше един танто22, дълъг трийсет сантиметра, който приличаше повече на катана23.

Той кимна.

— Сигурен съм, че мога да бъда от полза.

Кейхил неволно отстъпи назад, но Торн и не очакваше друго, така че просто избърса потта от челото си. Въпреки адския студ в мазето и смразяващия вятър, който проникваше през стените, той се потеше обилно.

За обща изненада професорът изобщо не реагира и продължи да говори:

— Какво знаем? Първо, основното: знаем, че става дума за скелет, окован в сребърни вериги, на които има надпис на древен иврит. После скелетът тайнствено изчезва. Знаем, че Ианий е магьосникът, който се противопоставя на Мойсей в седма и осма глава на Изход. Вероятно това са останките на същия Ианий. Но как е стигнал до този континент, е въпрос, напълно открит за догадки. Аз самият нямам теория.