Професионалистите

Снимка на Поатие и семейството му, вероятно на плажа. Прелестна съпруга и засмени деца. Бяха на барбекю с още де­сетина човека.

Снимка на залез.

Снимка на училищен концерт.

Снимка на първата страница на доклада за убийството на Морено.

Като същински шпионин Поатие я беше снимал с каме­рата на айпада. Линкълн погледна към ефрейтора, но поли­цаят не му обърна внимание и продължи да разказва на Том историята на колонията и да споделя обяда си с уличното куче.

Първо, имаше разказ за последните дни от живота на Море­но, както беше успял да ги сглоби ефрейторът.

Заедно с телохранителя си Симон Флорес Морено беше пристигнал в Насау късно в неделя, седми май. Бяха прекара­ли понеделника в хотела, вероятно в срещи - Морено не беше човек, който ще плува с делфините или ще кара джет. На след­ващия ден от девет нататък беше имал няколко посетители. Малко след като те си бяха тръгнали, към десет и половина, пристигнал репортерът Едуардо де ла Руа. Стрелбата била към единайсет и петнайсет.

Поатие беше идентифицирал и разпитал другите посе­тители на Морено. Бяха местни бизнесмени, свързани със селскостопански и транспортни компании. Морено смятал да основе с тях съвместно предприятие, когато открие бахамския клон на своето Движение за местна власт. Бяха за­конни и уважавани членове на бизнес средите в Насау от години.

Нито един от свидетелите не споменаваше Морено да е бил под наблюдение или някой да е проявявал специален интерес към него - освен телефонното обаждане в деня преди пристига­нето му и кестенявия американец.

След това Райм разлисти страниците на доклада от местоп­рестъплението. Разчарова се. Екипът на бахамската полиция беше открил седемдесет и седем отпечатъци от пръсти - ос­вен на жертвата, - но беше анализирал едва половината. А те всички бяха на служители на хотела. В бележка се казваше, че останалите снети отпечатъци са изчезнали.

Не беше направен почти никакъв опит да бъдат събрани ве­ществени доказателства, свързани със самите жертви.

Обикновено при убийство, извършено от снайперист, подобна информация за мястото, където е застреляна жертвата, не беше особено полезна, защото стрелецът се намираше на дос­та голямо разстояние. В този случай обаче снайперистът бил в хотела, макар и един ден преди това, а може би дори е влизал в Стаята на смъртта, за да огледа околността и ъгъла за стрелба. Може би беше оставил следи в стаята, дори и да са само обвив­ки от бонбони и няколко цигарени фаса до пепелника близо до тялото на охранителя.

Обаче следващите страници на айпада, снимки на самата Стая на смъртта, бяха истинско просветление. Морено беше застрелян в дневната на апартамента. Всичко и всеки в стаята бяха посипани със стъкла. Морено лежеше проснат на дивана, с отметната назад глава, отворена уста, кърваво петно на ризата, в средата на което имаше голяма черна точка - входящата рана. Тапицерията зад него беше покрита с тъмна кръв и съсирени петна от голямата изходяща рана, причинена от куршума на снайпериста.