Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
- А, господин Морено. Да, новината много ме натъжи. Превеждала съм му три пъти през последната година.
- Винаги в Ню Йорк ли?
- Точно така. Хората, с които се срещаше, говореха доста добър английски, но той искаше да разговаря чрез мен на родните им езици. Смяташе, че така ще ги усети по-добре. Искаше да му казвам как са настроени, не само какво говорят.
- Разговарях с шофьора, който ви е возил из града на първи май. Каза ми, че с господин Морено сте обсъждали и най-общи теми.
- Точно така. Той е много общителен.
Сакс усети, че слепоочията ѝ започват да пулсират. Тази жена можеше да се окаже златна мина на сведения.
- С колко човека се срещнахте по време на последното му пътуване?
- С четирима, струва ми се. Някакви неправителствени организации, управлявани от руснаци, и с хора от бразилското консулство в Дубай. Освен това той се срещна с някого сам. Човекът говореше испански и английски. Не се нуждаеше от мен, затова го изчаках в „Старбъкс“ в офис сградата.
Или пък не е искал тя да чуе за какво си говорят.
- Бих желала да дойда да поговорим.
- Да, ще направя всичко, за да помогна. Днес съм си вкъщи. Ще намеря всичките си записки от онзи ден и ще ги подредя.
- Пазите копия на всичко ли?
- Всяка дума. Няма да повярвате колко клиенти губят каквото им изпращам или не си правят копия.
Още по-добре.
В този момент телефонът ѝ завибрира със сигнала за получено съобщение.
- Изчакайте за момент, моля - каза тя на Лидия Фостър. И прочете съобщението.
Телефонът на Брън е активен. Гласът е проверен - той е. Следя го в реално време. В момента е в Манхатън. Обади се на Родни Шарнек.
Рон
- Госпожо Фостър, трябва да свърша нещо, но много скоро ще съм при вас - каза Сакс на Лидия.
37.
Райм тъкмо допиваше бирата си в ресторант „Калик“, когато чу зад себе си глас:
- Здравейте.
Майкъл Поатие.
Синята риза на ефрейтора беше осеяна с потни петна, а тъмните му панталони с царствените червени кантове, бяха прашни и опръскани с кал. Носеше раничка. Махна на келнерката и тя се усмихна изненадано, когато той седна до инвалида от Америка. Поръча му храна, без да го пита какво иска, и му донесе безалкохолна кокосова напитка.
- Закъснях, понеже намерихме студентката. Загинала е при нещастен случай по време на плуване. Извинете ме за момент. Трябва да кача доклада си. - Извади айпад в оръфано кожено калъфче от чантата си и го включи. Написа няколко думи и после натисна бутона за изпращане. - Така ще си осигуря известно време с вас. Ще им кажа, че разследвам още няколко въпроса, свързани със смъртта ѝ. - Кимна към айпада: - Голяма трагедия - отбеляза с мрачно изражение.
Райм си помисли, че вероятно докато е работил в пътна полиция, а и после в отдела за лицензи и инспекции, Поатие не се е сблъсквал лично и не е трупал опит с човешки трагедии - нещо, което променя из основи полицейските служители и те или се закаляват, или се разколебават.
- Удавила се е на място, което обикновено не е опасно, само че момичето изглежда е било пияно. В колата ѝ намерихме ром и кока-кола. Ех, студенти! Мислят се за безсмъртни.
- Може ли да погледна? - попита Райм.
Поатие завъртя електронното устройство и той разгледа снимките, които бавно се редуваха. Тялото на жертвата беше потресаващо бяло заради загубата на кръв и сбръчкано от водата. Риби и други морски животни бяха изяли голяма част от лицето и шията ѝ. Трудно беше да определиш възрастта ѝ. Райм не я помнеше от снимката. Попита на колко години е била.
- На двайсет и три.
- Какво е учела?
- Латиноамериканска литература за един семестър в колежа в Насау. Обадих се на семейството ѝ в Америка. Идват да приберат тялото... Досега не се бях обаждал с такава новина. Беше ми много трудно.
Момичето имаше стегната фигура, скромна татуировка на рамото - стилизирана звезда - и носеше златни бижута, макар че на шията ѝ се виждаше малко колие от сребърни листенца.
- Акули ли са я нападнали?
- Не, вероятно баракуда. Тук рядко имаме нападения от акули. А баракудите просто са се нахранили, след като вече е била мъртва. От време на време хапят по някой плувец, но нараняванията не са съществени. Сигурно силното насрещно течение я е повлякло и тя се е удавила. И после рибите са се заели.
Райм забеляза, че най-сериозните увреждания са около шията. През разкъсаната плът се виждаха дебелите съдове на каротидната артерия. Голяма част от черепа беше оголена. Той бодна на вилицата си парченце рапан и го изяде. Наистина беше много вкусно.