9-те скорпиона
- Автор: Ливайн Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Кузманова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «9-те скорпиона». Краткое содержание книги:
— По дяволите! Искам да си счупи крака — намръщи се Стефани.
Не беше трудно да го направи. Шанк открадна една кола, отиде до Уестчестър и влезе в училището, където зад стъклена преграда стоеше снимката на момичето, заедно с ленти и медали. Бе скрил под палтото здрава бухалка. Изчака да свършат заниманията по гимнастика и когато русото момиче тръгна по коридора към паркинга, където го чакаше майка му, Шанк го извика по име. След това удари капачката на коляното й. Повали я на земята и отново удари, този път глезена й, който изхрущя като кокосов орех, счупен с мачете. Момичето бе така изплашено, че дори не изскимтя. Гледаше го с неповторим ужас и той изпита невероятно удоволствие.
На следващия ден каза на Стефани. Каза й, че е направил за нея нещо, което не би направило никое от мамините синчета, които бяха доста напред във висшата математика. Че си е заложил задника заради нея. Стефани се отдръпна, обзета от ужас и ненавист. Изкрещя му, че ще го издаде.
Той беше шокиран. Беше сгрешил.
— Не и ако искаш отново да ходиш — заяви й Шанк. Проклинаше се, че не бе взел това, което искаше, а се бе опитал да спечели Стефани като някакъв проклет рицар.
Шанк натисна бутона и включи порнофилма, който вече бе започнал. Една жена — психиатър, си водеше записки, а пациентът й — бизнесмен, който имаше вид на човек от охраната, облечен в костюм за хиляда долара, лежеше на кушетката. Лекарката бе блондинка с вдигната на кок коса и имаше делови вид. Носеше очила и антрацитносив костюм. Достатъчно бе човек да погледне нацупените й устни и веднага му ставаше ясно, че е от онези жени, които носят черно бельо. Шанк бе виждал много психиатри из съдилищата на Ню Йорк. Повечето бяха ниски евреи с бради и обръснати места по главите, а не високи блондинки. Бе изключил звука на телевизора, но с лекота би могъл да предаде диалога. Мъжът вероятно не можеше да го вдигне и лекарката щеше да му помогне.
— По дяволите, Шанк! Тя е с нас.
— Не. Тя е с теб. Ти си задникът, който ни забърка в тази каша, а пък сега трябва и да се съобразяваме с нейно височество.
Беше му писнало Макс да се преструва, че още е шеф. Ако беше в същата стая, Шанк би могъл да му даде един добър урок като му извие пръстите, докато изщракат.
— Не трябваше да й се доверяваме. Просто трябваше да купим петия глас.
— Не можеш да купиш съдия от Върховния съд — възрази Макс. — Никой не може!
На екрана лекарката свали очилата си и разпусна косата си върху раменете. Вече бе само въпрос на време.
— Откъде знаеш, по дяволите?
В Ню Йорк Шанк лично бе подкупил половин дузина съдии и два пъти повече прокурори. Бе изнудвал един съдия, чийто син бе арестуван, когато си купуваше наркотици от подставено лице, и взе пари от друг, който пък беше заловен да прелюбодейства с едно избягало дете в Сентръл Парк. Мнението на Шанк за съдиите, както и за хората изобщо, се основаваше на невероятна неприязън.
— Повечето от съдиите са мошеници. Готови са да продадат и последното си копче.
— Във Върховния съд е различно.
— Защо мислиш, че хората там са по-различни от мен и теб? Те не вярват в законите повече от мен.
— Щом Лайза е казала, че ще го направи, значи ще го направи.
— Сигурно. Тя просто няма друг избор.
Макс се замисли над последните думи. Шанк гледаше как жената съблича деловия си костюм, извива ръце зад гърба си и разкопчава луксозния черен сутиен, захвърля го към библиотеката, където той кацва върху една дебела книга със заглавие: „Сексуални смущения при мъжете“. Жената имаше големи кръгли гърди, прекалено големи за слабия й задник и слабата й фигура на манекен. Накъде върви светът, щом човек не може да разчита, че нечии гърди са истински?
— Аз вярвам на Лайза. — Гласът на Макс звучеше слабо.
„Доверяваш се на жена!“
— Казвам й неща, които не споделям и с жена си. Има такова качество като лоялност и тя го притежава. Тя…
„Какво говори той?“
— … никога няма да ме предаде.
„Не е възможно да е толкова глупав!“
— Ти не си й казал, нали? — Шанк полагаше усилия да остане спокоен, да не разкрива гнева си, да не позволи на Макс да разбере, че ако се провали, ще изхвръкне от огромния прозорец в кабинета си и ще попадне във водите на залива.