9-те скорпиона

— Предполагам, това означава, че няма да се преместим в Посъм Кий. А аз очаквах ти да седиш на верандата и да се полюляваш напред-назад в люлеещия се стол, докато аз, босонога и бременна, готвя кюфтенца в кухнята.

— Пак ще готвиш кюфтенца.

— Ти наистина мислеше, че искаш спокоен живот, но аз знаех, че просто реагираш на ситуацията. Тогава всичко ти се струваше безполезно. Върна се към корените си, защото не вярваше, че в съда ще получиш правосъдие. Но сега го имаш.

— С малко помощ от твоя страна.

— Точно така. Ти принадлежиш на това място, Сам. Името ти ще бъде вписано в историята.

— Не съм убеден, че това е толкова важно. Просто искам да върша онова, на което ти ме научи — да уравновесявам неумолимите закони с човечност.

— От дълго време правиш точно това.

Труит се разсмя.

— На деветдесетия си рожден ден Холмс бил още на съдийската скамейка. Един репортер го попитал каква е загадката на живота му и старият Оли отвърнал…

— „Млади човече — продължи Лайза, — тайната на моя успех е, че още отрано прозрях, че не съм Бог.“

— Имаш навика да завършваш изреченията ми вместо мен.

— И бележките ти под линия.

— Холмс е имал право. Права си и ти. Аз съм един най-обикновен мъж.

— А аз съм най-обикновена жена, която те обича, но ти не харесваш идеята да довършвам бележките ти под линия.

— Какво имаш предвид? — стъписано я изгледа Сам.

— Мога ли да се върна на работа?