Духът на демона

В действителност, чичо Мейдър, намирам за иронично, че тези бездомни хора ме считат за герой. Защото, когато видя техните лица, израженията на мъжете и жените, подложени на такова върховно изпитание вероятно за първи път — аз виждам истински героизъм.

Защото за героизма не се съди по качеството на обучението или оръжията, чичо Мейдър. Това, че съм трениран от Туел’алфарите и нося могъщи оръжия, прави ли ме по-героичен от жената, която застава между опасността и дечицата си, или пък от фермера, заменил плуга с меч, за да защити съселяните си? По-голям герой ли съм заради това, че шансовете ми да победя в една битка са по-големи?

Не мисля така, защото героизмът се измерва чрез силата на сърцето, а не на мускулите. Той е признак за съзнателни решения, за себеотрицание, желание да пожертваш всичко, знаейки, че тези, които те следват, ще бъдат по-добре заради усилията ти. Героизмът е съвършеното действие на една общност, мисля си аз, чувството, че принадлежиш на нещо повече от смъртната си черупка. Той се корени във вярата — в Бога или просто в това, че добрите хора са по-силни, когато всеки се грижи за другите.

Тази издръжливост и вътрешна сила, този дух, за мен са невероятни. Аз им се възхищавам и осъзнавам, че няма да изгубим войната, че накрая, дори и след хиляда години, ще триумфираме. Защото те не могат да ни убият, чичо Мейдър. Не могат да убият нашия дух.

Нашата вътрешна сила.

Не могат да убият човешкия дух.

Видях лицата на мъже и жени, на деца, които са твърде малки за такива изпитания, и на възрастни, твърде стари за битки, и знам, че това е истина.