Северно сияние
- Автор: Донъли Дженифър
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-619-171-001-0
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Северно сияние». Краткое содержание книги:
Ала когато от езерото е изваден трупът на Грейс, Мати открива, че писмата могат да разкрият мрачната истина за убийството й.
Действието на удивителния дебютен роман на Дженифър Донъли „Северно сияние“ се развива през 1906 г. на фона на убийство, вдъхновило „Американска трагедия“ на Тиодор Драйзър. В него с лекота се преплитат романтични чувства, история и загадка с убийство и резултатът е затрогващо, реалистично и съвършено оригинално четиво.
Болна ли е била Грейс? Чудя се. Заради това ли е трябвало да напусне работа? На едно и също място ли са работели? Може би фабриката за дамско облекло, спомената от господин Спери, която била собственост на заможното семейство Джилет. Но защо и двамата е трябвало да се отказват от работата си? Нямаше логика.
„… Честър, не знам дали ще разбереш колко съжалявам за неприятностите, които ти причинявам. Знам, че ме мразиш, и не те виня за това. Животът ми е съсипан, а отчасти и твоят. Разбира се, че е по-лошо за мен, ти и останалите сигурно мислите, че вината е моя, но аз не приемам нещата така, просто не мога, Честър. Толкова пъти казах не, скъпи. Останалите не знаят това, но няма значение. Сестричката ми дойде преди минута с букет маргаритки в ръце и ме попита дали искам да си узная късмета. Аз й казах, че вече е написано какво ще стане с мен…“
Погледът ми се връща отново на реда, на който пише „Толкова пъти казах не, скъпи“… и ахнах, защото и аз бях казвала „не, скъпи“ и най-сетне ми стана ясно защо Грейс беше толкова разстроена. Била е бременна — с бебето на Честър Джилет. Затова е трябвало да се откаже от работата си и да се върне у дома. Затова е чакала така отчаяно да дойде и да я отведе. Преди коремът й да е пораснал и всички да разберат.
Тогава се замислям за още нещо… за това, че единствено аз в целия свят знам това.
Сгъвам писмото, пъхвам го обратно в плика и поглеждам през прозореца. Толкова е тъмно, няма и помен от зазоряване.
Ейда казва, че ако нарушиш обещание към мъртвец, той ще те преследва.
И да спазиш обещанието, пак ще те преследват.
Зло-у-ми-съл
Беше събота, любимият ми ден от седмицата, защото тогава работя в библиотеката на госпожица Уилкокс. Тъкмо бях изтичала нагоре по задните стълби на къщата й до верандата и се канех да почукам, когато чух гласове отвътре. Силни, гневни гласове.
— Ами баща ти? А Шарлот? А Иверсън Младши? Такъв срам! Не могат да се покажат на публично място. Не се ли замисли за тях, Емили? — Беше мъжки глас.
— Те не са деца. Ще се справят. Анабел се справя. — Това беше гласът на госпожица Уилкокс.
Вдигнах ръка да почукам, но я отпуснах отново. Госпожица Уилкокс ме очакваше и имах много работа, но това явно беше личен разговор и реших, че може би ще предпочете да се върна по-късно. Не знаех как да постъпя, стоях там и се колебаех.
— Как ме откри? На кого плати да ме издаде? И колко?
— Емили, просто си ела вкъщи.
— При какви условия, Теди? Като те познавам, ще има условия.
— Няма да има повече драсканици и глупости. Ще се прибереш у дома и ще поемеш задълженията и отговорностите си. Ако го направиш, обещавам ти да направя всичко по силите си и да забравя случилото се.
— Не мога. Знаеш, че не мога.
Настъпи кратко мълчание и после мъжът заговори отново. Вече не крещеше. Тонът му беше тих и спокоен и това го правеше още по-плашещ.
— Постъпката ти беше не само срамна и оскърбителна, Емили, тя беше неморална. „Погребална песен“ не трябваше да бъде писана, да не говорим за издаването й. Антъни Комсток лично се е намесил. Знаеш ли кой е той?
— Кралят на ябълковото пюре?
Не знаех, че госпожица Уилкокс може да се държи така пренебрежително. Не ми се струваше редно. Не и в присъствието на ядосан мъж.
— Той е секретар на Дружеството за борба с покварата. Унищожавал е хора, като ги докара до самоубийство. Никога не съм си представял, че ще видя името ти наред с тези на извратени и отдадени на порнография.
— Не съм нито извратена, нито отдадена на порнография, Теди. Знаеш това. Противният господин Комсток също го знае.
— Той казва, че си порочна. А щом Комсток каже нещо, всички го слушат. Ужасно накърняваш имената Уилкокс и Бакстър, Емили. Ако откажеш да потърсиш помощ, аз ще я потърся вместо теб.
— Какво искаш да кажеш, Теди?
— Изразих се пределно ясно.
— Не, не си, по дяволите. Поне веднъж в живота си имай кураж. Кажи какво имаш предвид.