Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
— Много е готина — похвали го Чарли. — Още веднъж много ви благодарим.
И тръгнахме да си ходим.
— Е, поне не ни ухапа змия — отбеляза Чарли, докато се качвахме в нагорещената кола. — Стига ли ти това, или искаш да те оставя да си погукаш насаме с майстора на оригамито?
Разтрих с пръсти челото си.
— Трябва пак да поговорим с Джъстин.
— Чак в Рейфърд ли? Та ти нали съвсем скоро се върна от там?
— Ако нищо не ни подаде, ще си е за негова сметка — рекох.
Глава 81
Двумоторният „Чесна“, който наехме във вторник, ни достави в Рейфърд към три следобед. Цялото това летене насам-натам съсипваше финансите ни, но се борехме за живота на невинен човек — пък и аз минавах всичко по сметката на фирмата ми, която е сред стоте най-големи в света. Докато приближавахме нарастващата тълпа демонстранти пред затвора, Чарли се обади на управителя да ни пуснат.
Когато ни видя в залата за срещи с адвокати, Харис се обърка.
— Ти какво нещо зачести? — попита ме.
— Съжалявам, че ти прекъсвам четенето — рекох и му подхвърлих пакет солети.
— Много благодаря. Страшно ги обичам — зарадва се искрено Джъстин. Разкъса пакета с окованите си в белезници ръце, изсипа солетите върху масата и схруска една.
— Окей, Джъстин, вече получи нещо от мен, сега обаче искаме и ние да получим нещо от теб. Търсим Фабиана, но тя вече не живее в Принстън. Напуснала е, но не е оставила адрес, на който да можем да я намерим. Имаш ли представа къде може да е заминала?
— Ти сериозно ли питаш? — отвърна ми той с пълна уста. — Та аз Фабиана нито съм я чувал, нито съм я виждал от петнайсет години, откакто хвърли в лицето ми годежния пръстен, който й бях купил. Тая кучка се е зарекла да ме довърши и доколкото усещам, ще успее. В тая дупка, дето я копаеш, няма да намериш вода.
— Знаеш ли от какво взе да ми писва, Джъстин? — За по-голям ефект смачках с юмрука си една от солетите върху масата. — От теб и от отношението ти. Не желаеш да ти спася живота ли? Това не е мачизъм, а пълна простотия. Ако толкова държиш да си мачо, вземи да си признаеш: „Добре де! Аз убих Тара Фостър!“.
Той зяпна насреща ми, после се усети и затвори уста.
— Как да го кажа, като не съм я убил? — изломоти той и от устата му се разлетяха трохи от солети.
А аз сложих длан зад ухото си.
— Боже милостиви! Да не би да чух някой да се оправдава?
— Кой командва тук, Чарли? — попита Харис.
— Не си ли личи? — рече Чарли и ме изгледа многозначително.
— Хубаво. Намерете тогава братовчедка й Мади — каза Харис. — Тя е човекът, който ни запозна всъщност.
— Мади чия? — попитах и се приготвих да набера името на айфона си.
— Мади Пелетиър — отговори Харис. — Все още преподава в гимназията в Кий Уест. Винаги се е отнасяла добре с мен. От време на време дори ми пише.
— Електронният указател ми дава Маделин Пелетиър на Фогърти Авеню.
— За нея става дума — рече Джъстин.
— Трябва да вървим, Джъстин — изправих се. — Но скоро ще се върнем.
— За екзекуцията, нали? — измърмори той.
— Не, глупако — посочих с пръст решетката. — За да отворя тази врата и да пусна майка ти да влезе и да те прегърне.
Глава 82
— Ей, има ли желаещи за биренки? — провикна се ухилено Питър и изщрака с щипката над димящото барбекю.
Посред веселия аромат на печащото се мариновано пилешко и наденички „чоризо“, виковете на гонещите се деца и тихото изпълнение на Нийл Даймънд за музикален фон от градинските високоговорители тържеството приличаше по-скоро на рожден ден или кръщене, отколкото на сбирка на живите роднини на жертвите на сериен убиец.
Самата група беше разнородна: чернокожи, бели и мургави, богати и бедни, та дори и един гей свещеник протестант. Смъртта не подбира. На Питър това поне му беше ясно от личен опит.
А барбекюто беше само едно от поредицата събития, които предстояха на групата през седмицата. На следващия ден трябваше да заминат с чартърен автобус за Маями, а от там — със самолет до Талахаси, където да проведат среща с щатския губернатор в резиденцията му — нов повод за репортажи в медиите, надяваше се Питър. Оттам в петък щяха да отидат на палатков лагер в Рейфърд, където щяха да проведат целодневно бдение преди екзекуцията на Харис в полунощ.