Експедиция Атлантида

— Едва ли — изсумтя тя и се дръпна от него.

Чейс бавно насочи лъча на фенерчето към водата зад кораба и от тъмнината срещу тях проблеснаха още зли очи.

— Не бих препоръчал да се плува дори и да ги нямаше. Сигурно е пълно и с пирани — а тези противни малки чудовища те сграбчват за пикочния канал щом само пуснеш малко урина във водата.

— Трудно би ми хрумнало да направя точно това.

— Е, прекалено си изискана, предполагам. — Чейс изключи фенерчето и продължи вече на висок глас. — Сигурно е по-добре да изчакаш и да го направиш след като поднесат основното ястие.

— Господи! — извика Нина едновременно отвратена и развеселена.

— Но още по-добре е да се увериш, че и аз не съм се присъединил… — той пъхна фенерчето в ръката на Нина и се вмъкна обратно в каютата.

Тя изду бузи.

— Боже, какво му става?

— Напълно в негов стил, не си виновна — успокои я Кастил, навеждайки се през перилата.

— Защо трябва да е толкова… груб?

За нейна изненада, Кастил почти въздъхна.

— Боя се, че е защитен механизъм. Опитва се да не се сближава прекалено много с клиентите си. Особено, когато те са… ами… — Той кимна към нея. — Привлекателни жени. Но невинаги е такъв. Когато за пръв път го срещнах, по времето, когато работеше в специалните части, винаги беше… каква беше думата?

— Любезен?

— Да, това е.

— Какво се случи тогава? — попита Нина.

Кастил я погледна засегнат:

— Не е моя работа да го обсъждам.

— Ти започна. Кажи какво се случи?

— Всъщност въобще не би трябвало да си отварям устата… Обещаваш ли да не ме издаваш, че съм ти казал? — Нина кимна. — Той… влюби се в жена, която трябваше да пази.

— И какво се случи? — Нина вече си мислеше, че знае отговора. — Тя… умря ли?

Кастил изсумтя.

— Разбира се, че не! Едуард не е чак толкова некадърен. Не, ожени се за нея.

— Бил е женен? — Това не бе очаквала.

— Да. Но… не трая дълго. Двамата бяха много различни и тя не се отнасяше добре с него. А после тя… ами… — Той погледна към вратата на кабината и понижи глас: — Имаше връзка. С Джейсън Старкман.

— Какво? — възкликна Нина. — Искаш да кажеш, че същият човек, който се опита да…

Кастил кимна.

— Работехме заедно в съвместни операции за НАТО. Джейсън беше приятел — може би най-добрият приятел на Едуард по онова време. После Джейсън изчезна и се присъедини към Куобрас по някаква откачена причина и тогава Едуард научи истината… Беше тежко време. Мислеше, че е бил предаден от всички, на които е вярвал.

— Освен от теб.

— Ако Едуард не ми вярваше, кой щеше да го избавя от неприятности? — Моментът бе отминал; Нина бе наясно, че Кастил няма да се върне отново на темата.

Тя отново погледна към реката, този път със съзнанието, че самата тя е наблюдавана. Това я накара да потръпне. Изпи бързо виното си и побърза да се прибере на сигурно в каютата.