Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Глутница ангели
Глутница ангели - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Глутница ангели

Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:

Кървав ад! Ето на какво прилича Лондон от деня, в който Марти Бърнс идва с гръм и трясък в града. След като е превзел Лос Анджелис с „Кълбо от огън“, своето ново, изпълнено с резки обрати многосерийно телевизионно криминале, Марти е готов да завладее и Великобритания. Той тръгва по кървавите стъпки на Джак Изкормвача колкото да се натъкне на едно съвременно зло, много по-ужасно от серийните убийци. Марти събира около себе си неколцина съмишленици, всички до един чешити и особняци, с които да се противопостави на страховитата заплаха. От потайностите на Ливърпул, където сред копторите има вуду храм, до загадъчните обреди на друидите в Корнуол на крал Артур и чутовните вълшебни сражения над и под улиците на Ийст Енд в Лондон, Марти се надпреварва с времето и съдбата, за да спаси душата на една нация.
А дори не харесва бирата.
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 140
Перейти на страницу:

Насъбрахме се да видим какво има долу. Раздвижих фенерчето, но не зърнах нищо друго, освен тясна изба, и тя пълна с хартия.

— Ето го! — възкликна Ума.

— Какво? — поинтересувах се аз.

— Пътят за катедралата.

— Бре! — рекох.

Никога не губя дар слово.

— Проходът минава съвсем точно по една от основните лей-линии — обясни Ума.

Най-отпред вървеше Шобан с фенерчето в ръка, следваше я индийката, а най-отзад беше Паху. Беше взел от мен фенерчето и току спираше да разгледа рисунките, изсечени върху стената на прохода. И аз видях една-две, които ми напомниха руните, жигосани върху кожата на Паху.

— Откъде знаеш? — попитах аз Ума.

— Като начало го усещам. Ти не го ли усещаш?

Беше тъмно като в рог и не видях дали ме взима на подбив, не го разбрах и по гласа й. Опитах се все пак да усетя въпросната линия, ала единственото, което долових, беше студеното течение.

— Не — отвърнах й.

— Все едно. Човек може да проследи и физическите жалони, бележещи откъде минават линиите.

— Значи кулата на алхимика е жалон? Не трябва ли да разполагаш с две точки, за да прокараш линия?

— Да, така е. Но ще откриеш много повече от две точки, които бележат главните лей-линии. В този случай кулата и катедралата са двете задължителни точки, линията обаче е много мощна и е обозначена с много други жалони. Тръгнем ли по прохода, но в другата посока, ще стигнем точно в средата на римска погребална могила. Проходът, общо взето, свършва там, ала лей-линията продължава още доста километри нататък, до друидски жертвеник сред хълмовете. Вървиш ли в тази посока, ще излезеш насред келтски каменен кръг.

— А кой е прокопал тунела?

— Ако не ме лъже паметта, е останал от римляните. Макар и да е обслужвал мнозина други по-късно.

Спря като попарен. Погледнах притеснено тавана.

— А сред тях имало ли е, да речем, инженери?

— Марти! Този проход е издържал две хиляди години. Защитен е от силата на мощна лей-линия. Мен ако питаш, все ще издържи и тази нощ.

Продължих да вървя нататък. По едно време проходът се поразшири и се раздели на две, за да заобиколи голям каменен стълб. Допрях ръка до него и видях, че е много студен.

— Какво е това? — попитах.

— Кладенец — отговори ми Ума. — Доколкото знам, и той е от римско време, макар че според някои предания е още по-стар. На един език го наричат Кладенец на душите.

— Мале, страхотия!

— Да, страшничко си е — съгласи се Ума.

Отново вдигнах поглед.

— И къде излиза?

— В подземието на „Бутс“ — въздъхна индийката.

— „Бутс“. Това беше голямата верига аптеки, нали?

— Да.

— Значи едно време, за да откриеш някоя лей-линия, тръгваш от катедрала или каменен кръг. А сега търсиш верига от магазини.

— Човек приема магията, там където я намира — рече Ума.

Но от тона й не личеше да е особено щастлива.

— Откъде знаеш всичко това? — попитах я.

Това като че я спря и тя ме погледна заинтригувано.

— Кой изпълнява ролята на чичо Джо в сериала „Женски кръстопът“? — попита ме индийката.

— Едгар Бюканън38 — отвърнах й. — Но…

— А кой е режисьор на „Смъртоносна целувка“?

— Робърт Олдрич39. Разбира се.

— А ти откъде знаеш всички тези неща? — попита Ума.

— Това… това ми е работата — кимнах аз.

Тя се усмихна. Камък ми падна от сърцето.

Вървяхме още четиристотин-петстотин метра, после проходът започна да се стеснява и стана по-стръмен. Таванът му тук също беше по-нисък и се наложи да се понаведем. Без Паху.

— Добре че не страдам от клаустрофобия — отбелязах аз.

Ума ме погледна притеснено, от което разбрах, че колкото и да се опитвам да си свирукам край гроба на своята клаустрофобия, съм се издал с тона си.

— Остава съвсем малко — увери ме тя. — Сега вече сме под катедралата. До входа на криптата има най-много петстотин метра.

Петстотин метра бяха, чакай да видя, в галона има четири и половина литра…

Докато изчисля, проходът ни изведе в овално помещение — нашата цел.

— Мога ли да задам един глупав въпрос?

— Защо да спираш точно сега? — засмя се Шобан.

вернуться

38

Едгар Бюканън (1903 — 1979), американски актьор, играл главно в уестърни. — Б.пр.

вернуться

39

Робърт Олдрич (1918 — 1983), американски режисьор. — Б.пр.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 140
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)