Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Днес нямам никакви посещения. Поначало лекарската практика не ми отнема много време.

— В такъв случай вземай си шапката и да тръгваме. Искам да пообиколим Сити и пътьом ще хапнем някъде на крак. Доколкото видях, програмата е преди всичко немска, а аз предпочитам немската музика пред италианската и френската. Тя настройва човек към самовглъбяване, тъкмо онова, което ми е нужно сега. Да вървим!

С подземната железница стигнахме до Алдъргейт и после повървяхме няколко минути до „Сакс-Кобърг скуеър“, откъдето бе започнала необичайната история, която бяхме изслушали сутринта. „Сакс-Кобърг скуеър“ всъщност се оказа безлюдно площадче с претенцията за аристократичен стил, затворено от четири редици овехтели двуетажни тухлени къщи с прозорци, обърнати към оградено с железен парапет подобие на градинка, в която сред тревата бяха прораснали бурени, а тук-там се мъдреха повехнали олеандрови храсти, повели отчаяна битка за оцеляване в наситения със сажди и дим въздух. Украсена с три позлатени топчици кафява табела с името „Джейбс Уилсън“, изписано с бели букви, бе окачена над входа на една от ъгловите сгради, за да ни напъти към кантората на нашия червенокос клиент. Шерлок Холмс се спря пред къщата, наклони глава на една страна и с присвити клепачи, които наполовина скриваха яркия блясък на очите му, я огледа внимателно, после бавно тръгна по улицата и огледа и останалите къщи. Върна се при кантората на Уилсън и след като потропа два-три пъти с бастуна си по плочника, почука на вратата. Незабавно отвори пъргав, интелигентен на вид, гладко обръснат младеж и го покани да влезе.

— Благодаря ви — рече Холмс, — само исках да попитам как мога да стигна от тук до „Странд“.

— На третата пряка свивате вдясно, а после на четвъртата вляво — бързо отговори младият човек и затвори вратата.

— Ловък е, няма що — отбеляза Холмс, като си тръгнахме. — По моя преценка заема четвърто място сред големите авантюристи в Лондон, а по дързост бих го наредил дори на трето. Доста съм чувал за него.

— Очевидно помощникът на господин Уилсън играе някаква роля в тайнствената история с Клуба на червенокосите — рекох. — Сигурен съм, че го попита за пътя просто за да можеш да го видиш.

— Не него самия.

— А какво тогава?

— Коленете на панталоните му.

— И какво откри?

— Това, което очаквах.

— Защо потропа на плочника?

— Драги ми, докторе, сега е време за разследване, не за разговори. Трябва да разузнаем всичко за неприятелския лагер. Вече научихме нещичко за „Сакс-Кобърг скуеър“. Предстои ни да погледнем какво има от обратната му страна.

Улицата, на която се озовахме, след като завихме зад ъгъла, се различаваше от пустото площадче, както гърбът на картината — от лицето й. Намирахме се на една от главните пътни артерии, която свързва Сити със северната и източната част на града. Платното бе задръстено от неспирни потоци коли в двете посоки, плочниците бяха почернели от забързани тълпи пешеходци. Гледахме луксозните магазини и представителните търговски кантори и ни беше трудно да си представим, че граничат със занемарения и прашен „Сакс-Кобърг скуеър“, който току-що бяхме напуснали.