Легендата [bg]

Тела я слушаше и се опитваше да задържи чувството на гняв заради откраднатия спомен, ала вместо това пред очите й се редяха картини за майка й, толкова ярки и цветни, сякаш Айко ги рисуваше в злото си тефтерче. Виждаше майка си като красива и дръзка девойка, която оставя след себе си бляскави следи от омайни легенди и си пробива силом път в историята, превръщайки се в мит.

А после се бе омъжила за бащата на Тела. От всички мъже, сред които е можела да избира.

— Защо Рай не е приела предложението на някого от онези принцове? — попита тя.

— Сигурно е знаела, че повечето принцове са жестоки, разглезени и себични. А и Рай копнеела за приключения повече, отколкото за любов. Хвалела се, че може да открадне всичко. И когато я предизвикали да открадне вълшебен предмет, които не можел да бъде откраднат, тя приела предложението. Ала предметът бил много по-могъщ и опасен, отколкото Рай подозирала. Не искала да го върне, не искала да рискува някой друг да го вземе, затова избягала и оттогава никой не я е виждал.

Тела обаче я беше виждала.

Сега фактът, че Рай се е озовала на Трисда с баща им, изглеждаше малко по-смислен. Никой не би я потърсил на незначителен завладян остров.

— Какъв е бил онзи предмет?

— Ако искаш да ти отговоря на този въпрос…

— Не — прекъсна я решително Тела. — Никакви сделки повече. Вече платих за отговора на този въпрос, той е част от историята на Рай.

Ноздрите на Айко се разшириха, спокойното й лице се изопна. Явно беше свикнала да взема, а не да дава.

Тела грабна омагьосания тефтер от масата и го вдигна над една запалена свещ.

— Кажи ми какво е откраднала или този тефтер ще стане на пепел.

Айко разтегли устни в тънка усмивка.

— По-смела си от сестра си.

— И двете сме смели, но по различен начин. А сега ми кажи за предмета. — Тела спусна бавно тефтера към пламъка, докато не усети миризмата на нагряваща се кожа.

— Предметът бил прокълнато тесте на съдбата — изсъска Айко.

Тела метна тефтера на масата. Наоколо й пергаментовите плакати се развяха, сякаш хартиените им сърца биеха в ритъм с нейното. За пръв път сърцето й биеше толкова бързо след целувката на Джакс. Сякаш това ново разкритие имаше своя собствена магия.

Единствено портретът на Рай Изгубената остана неподвижен, спокоен център в хартиена буря.

Тела знаеше, че портретите нямат чувства, но й се стори, че рисунката на Рай, жената, която майка й е била преди, затаява дъх и мълчаливо се моли дъщеря й да събере всички парченца на историята й.

Тела винаги бе знаела, че майчиното й тесте на съдбата е по-особено, различно от другите тестета. Но от думите на Айко излизаше, че то е единствено по рода си, нарекла го бе „прокълнато“.