Легендата [bg]

Тела не можеше да се раздели със спомените за майка си. Бяха твърде малко и твърде ценни. Но ако Армандо беше прав и играта наистина се въртеше около саможертвата, то Тела вероятно би могла да жертва един спомен, ако това ще й позволи да си създаде бъдещи спомени с майка си.

А и онзи последен спомен я тормозеше открай време. Откакто намери картите в стаята на майка си, Тела постоянно мислеше за тях и се питаше какво би станало, ако не беше обърнала картите с Принца на сърцата и Девичата смърт. Дали майка й щеше да си тръгне, ако Девичата смърт не беше предсказала заминаването й? Дали самата Тела щеше да се е влюбила вече в някого, ако не беше обърнала картата с Принца на сърцата?

— Добре — съгласи се тя. — Можеш да вземеш последния спомен за майка ми.

— Чудесно.

Айко се плъзна към работната маса в дъното на магазина. Изглеждаше някак твърде нетърпелива, което изнерви Тела още повече. Айко отвори вълшебния си тефтер на нова, недокосната страница.

— Достатъчно е да сложиш ръка върху листа. На някои хора дори им харесва. Спомените ни тежат повече, отколкото си даваме сметка.

— Не ми обяснявай, че ми правиш услуга. — Тела притисна длан към сухата хартия. Тя се нагря при допира й, почти както Оракулът пареше пръстите й всеки път, когато го докоснеше. Само дето сега топлината се разля нагоре по ръката й и към врата, сякаш я заливаше с разтопено масло. Главата й се замая приятно.

— Книгата трябва да стигне до спомена, за да го вземе — обясни Айко, но гласът й прозвуча отдалече, като на човек в другия край на дълъг коридор.

Тела затвори очи, а когато ги отвори отново, видя майчината си стая на Трисда. Майка й седеше на пода до нея, образът бе много по-ясен, отколкото в спомените на Тела.

Ухаеше на плумерия. Аромат, който Тела смяташе, че е забравила. След като майка им си тръгна, баща им бе забранил да садят тези цветя в имението и Тела от години не се беше сещала за тях. Сега искаше да потъне в аромата и да прегърне крепко майка си, така че да запази завинаги спомена за уханието. Ала спомените не можеха да бъдат променени.

Малко преди началото на този спомен майка й я беше накарала да обещае, че повече никога няма да докосва тестето на съдбата. И точно него Тела бе очаквала да открадне Айко, ала се оказваше друго. Друг спомен, заровен толкова надълбоко, че Тела го беше забравила напълно. Забравила бе как майка й взема ръцете й в своите и се вглежда съсредоточено в пръстена с опал, който Тела току-що бе откраднала.

— О… какво е това? — попита Палома.

— Щях да го върна — увери я Тела.

— Не, милинката ми. Нека остане у теб, да го пазиш. — И целуна пръстите й, сякаш с това официално й предаваше пръстена. Майка й винаги подпечатваше нещата с целувка. Още един факт, който Тела бе тълкувала грешно.