![Оръжейните майстори [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/8/orzhejnite-majstori-bg-download.jpg)
Оръжейните майстори [bg]
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Серия: Оръжейните магазини #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: ОФИР
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Оръжейните майстори [bg]». Краткое содержание книги:
Несигурното равновесие на силите бива разстроено, когато Династията открива възможността за пътуване сред звездите и междупланетарната война изглежда неизбежна. Сега съдбата на цялата Галактика е в ръцете на капитан Робърт Хедрок, умиротворителят на Оръжейните Майстори пред суровия Имперски Съд.
Но Хедрок има своите опасни и пагубни тайни. Бил е шпионин на Оръжейните Майстори и таен осведомител на Династията. Играл е двойна игра…
Онова, което той самият не знае, е, че е преследван едновременно и от двете велики сили за предателство…
Значение имаха единствено членовете на династията Ишер. Мъжете и жените, за които те се женеха, оставаха обикновени частни лица. Такъв беше законът и на нея никога не й беше хрумвало, че в него има нещо нередно. И този път не си го помисли, но за десетте часа, през които бе съпруга, мисленето и метаболизмът й претърпяха коренна промяна. В главата й се въртяха нови, напълно непознати досега мисли. Странни мисли като например това, че сега ще трябва да износи децата на избраника си, да им бъде майка и да направи необходимото преустройство на двореца, за да стане той пригоден в него да израснат деца. Шест часа след брачната церемония тя му разказа за уговорената среща с Едуард Гониш. Тръгна за нея, но не можеше да забрави странното изражение в очите му… И ето че сега виждаше пред себе си разрушения, а Хедрок го нямаше, вероятно отвлечен в самото сърце на нейната империя от старите й врагове. В този момент тя осъзна с периферията на съзнанието си, че някой — дворцовият канцлер може би — изброява списък от мерки, имащи за цел да се избегне изтичане на информация, че дворецът е бил атакуван.
Забраняваше се излъчването на репортажи. Всички свидетели трябваше да положат специална клетва за мълчание под страх от сурово наказание. До сутринта трябваше да завършат всички ремонтни работи и да не остане нито следа, така че ако все пак плъзнеше слух за случилото се, той щеше да изглежда като абсолютна нелепост, осъдена на присмех и недоверие. Вътре в себе си тя се съгласи, че комплексът от мерки изглежда ефективен. Ставаше дума за нещо изключително важно: на престижа на Ишер бе нанесен зашеметяващ удар и само строга цензура можеше да омаловажи нещата. Много хора щяха да получат награди за успешната си работа по ликвидирането на кризисната ситуация, но това щеше да стане по-късно. Важното сега бе да си го върне!
Малко по малко тя започна да се отърсва от обзелото я мрачно настроение. Едва сега осъзна, че бяха изпреварили ремонтните машини и вече вървяха сами по разрушения коридор. Мислите й престанаха да се въртят в кръг и тя най-сетне беше в състояние да се огледа. Разбра, че трябва бързо да оценят пораженията и после да се действа без никакво забавяне. Изправена пред конкретна и изпълнима задача, тя огледа разбитите стени на коридора. Зелените й очи проблеснаха. Превръщайки се отново в онази, която беше допреди едно денонощие, Инелда отбеляза саркастично:
— Ако съдя по наклона на лъчевите удари, по-голямата част от повредите са нанесени откъм нашата страна, може би с изключение на първия пробив в главната стена…
Единият от съпровождащите я офицери кимна мрачно:
— Единствената им цел беше капитан Хедрок. Използваха особен парализиращ лъч, от който нашите войници се търкаляха като кегли. Хората вече се възстановяват, без никаква следа от трайни поражения, също както направи капитан Хедрок с генерал Грал на онзи обяд преди два месеца, когато всички помислихме, че е умрял от сърдечен удар.
— Но какво се е случило? — остро попита тя. — Доведете някой, който е видял всичко. Капитан Хедрок не спеше ли, когато ни атакуваха?
— Неее… — офицерът видимо се затрудняваше какви думи да използва. — Не, ваше величество, той беше долу при гробниците.
— Къде?
Военният явно не бе никак щастлив, че точно на него му се налага да разказва тази част от историята.
— Ваше величество, щом вие и свитата ви напуснахте двореца, капитан Хед… вашият консорт…
— Наричайте го просто принц Хедрок, ако обичате — нетърпеливо го прекъсна тя.
— Благодаря, ваше величество. Принц Хедрок слезе при гробниците, влезе в една изоставена работилница, свали част от едната стена…
— Какво е направил? Не, по-добре продължете.
— Да, ваше величество. Естествено, предвид новото му положение в двореца охраната му помогна да свали една секция на металната стена, да я пренесе до асансьорите и да я качи в коридора.
— Така ли?
— После войниците ми докладваха, че стената не тежала, но някак странно се съпротивлявала на пренасянето. Парчето било половин метър широко и два метра високо и когато кап… принц Хедрок минал през него и изчезнал, а после се върнал, то…