Оръжейните майстори [bg]

15.

Разрушенията се състояха в пробив в стената на главния коридор на двореца и няколко зеещи дупки от енергийни оръдия из местата, където се бяха водили битки.

Седнал до императрицата, принц Дел Куртин загрижено я убеждаваше:

— Не е ли по-добре да поспите, ваше величество? Вече е четири през нощта. Оръжейните магазини не отговарят на настойчивите ни запитвания, така че в момента просто няма какво да направим за вашия съпруг… капитан Хедрок.

Тя вяло махна с ръка, заповядвайки му да спре. В главата й се въртеше една мисъл — толкова ясна и отчетлива, че изглеждаше почти материална, но едновременно с това толкова болезнена, че бе като къс от ада: трябваше да го върне, каквото и да й струваше това, трябваше да си върне Хедрок. Странно как точно тя, която считаше себе си за хладна, пресметлива, уравновесена и толкова нечовешки аристократична, когато ситуацията се изостри до крайност, се оказа като всички останали влюбени жени. По какъв необясним начин емоционалното й обвързване с един мъж бе променило сякаш самата биохимия на целия й организъм. Когато Хедрок бе въведен в покоите й в шест часа предната вечер, тя вече беше взела решение. Смяташе това решение за династическо, предизвикано от необходимостта Ишер да има престолонаследник. Но всъщност никога не си бе представяла като негов баща някой друг освен Хедрок. Още при първата си аудиенция преди осем месеца той съвсем хладнокръвно й беше заявил, че е дошъл в двореца с единствената цел да се ожени за нея. В първия миг това я бе развеселило, после я бе ядосало, а накрая разгневило, но случаят го бе поставил в много специална категория: той беше единственият човек, осмелил се да й поиска ръката. Всъщност чисто психологически погледнато, нещата бяха много прости, макар понякога тя да бе изпитвала съжаление към тези, които имаха амбицията или изпитваха желание. Дворцовият етикет им забраняваше да говорят на тази тема. Традицията повеляваше, че тя трябва да попита. Тя никога не го бе правила.

Така че единственият, за когото бе мислила, се бе оказал и единственият, който й бе направил предложение — човекът, дошъл в шест вечерта в отговор на поканата й и без да се замисля, съгласил се на незабавен брак. Церемонията бе проста и публична. Публична в смисъл, че тя бе изразила желанието си пред терминала, така че целият свят да я види и да чуе думите й. Хедрок не бе показан. Дори името му не бе споменато. Единственото казано за него бе, че е „достоен офицер, спечелил уважението на Нейно величество“. В крайна сметка той щеше да бъде само консорт и като такъв му бе отредено винаги да остава на заден план.