Първородните [bg]

— Поне не би ли могъл да включиш визьора?

— Виж, това все още ми е по силите.

Внезапно нахлулата светлина я заслепи.

Тя надзърна навън и видя Око — сребърна сфера, източник на неразгадаема мистерия. Видя и собственото си отражение върху повърхността му, проснатия по гръб марсиански скафандър, като безпомощно зелено насекомо.

Но дали това бе същото Око? Дали все още беше на Марс?

Извъртя глава в шлема, опита се да надзърне зад Окото. Главата й беше натежала, като футболна топка, пълна с вода. Напомняше й борбата с ускорението във вертолета. Гравитацията бе по-силна от тази на Марс.

Зад Окото видя каменна стена. По нея имаше някакви електронни инструменти, закрепени здраво и свързани с кабел. Познаваше тази стена и това оборудване. Беше го сглобявала и монтирала сама, останки от разбитата Птичка, когато подготвяше тази крипта за лаборатория за изучаване на Окото.

Това беше Храмът на Мардук.

— Ето ме отново тук — прошепна Бисиса.

Изведнъж над нея се надвеси лице. Тя неволно се дръпна назад, но беше безпомощна, като уловен рак. Лицето принадлежеше на млад мъж, с хубави черти, мургав, с ясен поглед. Познаваше го. Но не можеше да е той.

— Абди? — Последния път, когато бе видяла Абдикадир, своя съекипник от Птичката, той беше напълно изтощен от Войната с монголите, а по лицето и тялото му имаше белези от сраженията. Това гладко лице бе твърде младежко, недокоснато.

Ето че още едно лице изникна в полезрението й, озарено от трепкащата светлина на лампата. И то бе познато, с огромни мустаци, но това бе по-старо, отколкото го помнеше, покрито с бръчки и бледо.

— Капитан Гроув — промълви тя. — Цялата банда е тук.

Гроув каза нещо, което тя не можа да чуе.

Гърдите я заболяха още по-силно.

— Скафандър. Не мога да дишам. Отвори закопчалките и ме пусни.

— Не мисля, че е разумно, Бисиса. Намираме се в непозната среда. Тези хора не са от екипажа на станция „Уелс“. Ако въобще съществуват… — добави загадъчно скафандърът.

— Отваряй! — нареди му тя ядосано. — Отменям всички разпореждания и инструкции, към които се придържаш. Задачата ти е да ме пазиш. Така че ме пусни, преди да съм се задушила.

— Бисиса, има и други инструкции, които са по-силни от твоята пряка заповед.

— Какви други инструкции?

— Инструкциите за планетарна защита.

Скафандърът бе програмиран да опазва Бисиса от Марс, както и Марс от Бисиса. В случай че Бисиса умреше, скафандърът трябваше да запази тленните й останки и да не допуска заразяване на марсианската среда. С други думи, при извънредни обстоятелства скафандърът бе инструктиран да се превърне в неин ковчег.