Колосът от Маруси [bg]

Върнах се обратно в салона към полунощ, за да надпиша малката книжка, която бях обещал на Сефериадис. Някакъв мъж дойде при мен и ме попита дали не съм американец — бил ме забелязал на вечерята, тъй рече. Още един грък от Америка, само дето този път бе интелигентен и интересен. Беше инженер, извършващ мелиоративни дейности по поръчка на правителството. Бил стъпвал на всяка педя гръцка земя. Говореше за водоснабдяване, електрифициране, пресушаване на блата, мраморни кариери, златни залежи, хотелски услуги, железопътни съоръжения, строене на мостове, санитарни кампании, горски пожари, легенди, митове, поверия, древни и съвременни войни, пиратство, риболов, монашески ордени, лов на патици, великденски празници и най-накрая, след като мина през далекобойни оръдия, корабни флотилии, двумоторни, изключително маневрени бомбардировачи изтребители, той се втурна да разправя за клането в Смирна, на което бил очевидец. Трудно е да кажеш кой „инцидент“ от дългия списък със зверства, които се приписват на човешкия род, е по-гнусен от друг. Да споменеш името Шърман109 на американец от Юга, означава да предизвикаш бурна ярост. Даже и най-големият невежа знае, че името на Атила се свързва с невероятни злини и вандализъм. Ала случилото се в Смирна, което далеч надхвърля ужасите на Първата световна война, та дори и на настоящата, е било някак си смекчено и почти изличено от паметта на съвременния човек110. Особеният ужас на тази катастрофа не се състои единствено в диващината и варварството на турците, а и в позорното бездействие на Великите сили. Това е било едно от малкото потресения, преживени от съвременния свят — осъзнаването на факта, че правителствата, в преследване на собствените си егоистични цели, са способни да поощряват равнодушието, да убиват естествения спонтанен порив на човешките същества, изправени пред безпощадно, безсмислено кръвопролитие. Смирна, също както Боксерското въстание и други случаи, твърде многобройни, за да бъдат изредени, е предупредителен знак за съдбата, която очаква европейските нации, съдбата, която те бавно подготвят за себе си посредством дипломатическите си интриги, дребните пазарлъци, култивирания неутралитет и безразличие пред очевидни злини и неправди. Всеки път, щом чуя за трагедията в Смирна, за издевателството над мъжеството на армиите на Великите сили, които просто стояли и гледали, изпълнявайки строгите разпореждания на командирите си, докато хиляди невинни мъже, жени и деца били натирвани във водата като добитък, разстрелвани, осакатявани, изгаряни живи, ръцете им — отсичани, ако се опитали да се вкопчат и да се доберат до борда на чуждестранен кораб, аз се сещам за онова предупреждение, което виждах във френските кина и което биваше повтаряно несъмнено на всички езици под слънцето, с изключение на немски, италиански и японски, винаги когато се прожектираше кинопреглед с кадри от бомбардировката на китайски град.111 Спомням си това поради факта, че при първото показване на разрушения Шанхай, на улиците, осеяни с обезобразени тела, набързо мятани в каруци, все едно са непотребен боклук, в киносалона се вдигна такава адска врява, каквато никога преди не бях чувал. Френската публика беше бясна. Ала твърде патетично, чисто по човешки, тя бе разделена в негодуванието си. Гневът на добродетелните надделя над гнева на справедливите. Първите, любопитно защо, бяха оскърбени и възмутени, че подобни варварски, нечовешки сцени може да се прожектират пред такива благонравни, спазващи законите, миролюбиви люде, каквито те си мислеха, че са. Искаха да бъдат предпазени от страданието да понесат подобна гледка, дори и от комфортното разстояние от шест-седем хиляди километра. Платили са си, за да гледат любовна драма, настанили се на удобните столове, а поради някакъв чудовищен и съвършено необясним faux pas112 им се поднася това отвратително късче реалност и тяхната мирна, спокойна вечер направо е съсипана. Такава беше Европа преди настоящия debacle113. Такава е Америка днес. Същата ще бъде и утре, когато димът се разсее. И докато човешките същества могат да седят и със скръстени ръце да наблюдават как ближните им биват измъчвани и клани, все едно са добитък, дотогава цивилизацията ще бъде куха подигравка, словесен призрак, увесен като мираж над кипнало море от трупове.