Мечтан любовник

Джулиън прекъсна разказа си за миг, когато думите отекнаха в съзнанието му. Същите думи, които някога бяха вдълбани върху щита му. Като командир, той бе живял, воден от тях. Като роб отдавна ги бе оставил да потънат в забрава.

Момчетата се приближиха още малко.

— И те били убити? — попита Кейти.

— Някои от тях — отвърна Джулиън, мъчейки се да пропъди връхлетелите го спомени. Спомени за мъжа, който някога не признаваше друг господар, освен себе си. — Ала не и преди да обърнат римляните в бяг.

— Как? — нетърпеливо попитаха момчетата.

Този път Джулиън улови малката Алисън, преди отново да е прекъснала играта им и й подаде червената й топчица. Тя се настани на коляното му и той я задържа там, обвил ръка около кръста й.

— Докато римляните се спускали отгоре им, македонският пълководец, знаейки, че врагът очаква от него да събере воините си накуп, като по този начин щели да се превърнат в лесна мишена за римската кавалерия и за стрелците, които били залегнали на хълмовете, решил да направи друго. Наредил на хората си да се разпръснат и да насочат копията си към конете, за да развалят бойния строй на врага.

— И успели ли? — попита Томи.

Дори на Грейс започваше да й става интересно.

Джулиън кимна.

— Римляните не очаквали подобна тактика от една цивилизована армия. Напълно неподготвена за такъв ход, войската им била разпръсната.

— А македонския пълководец?

— Надавайки мощен боен вик, той пришпорил своя кон Мания напред през полето и нагоре по възвишението, по което бягали римските генерали. Те се обърнали, за да се бранят, ала всичко било напразно. С ярост в сърцето заради измяната на своя войник, той ги избил до крак, като пощадил живота само на едного.

— Защо? — попита Боби.

— За да изпрати послание.

— Какво? — попита Томи.

Нетърпеливите им въпроси накараха Джулиън да се усмихне.

— Пълководецът съдрал римското знаме на парчета и ги използвал, за да спре кръвта, която шуртяла от раните на пощадения враг. После се усмихнал сурово и рекъл: „Roma delenda est.“ Рим трябва да бъде разрушен. След това отпратил победения генерал да отнесе това послание в римския сенат.

— Леле! — възкликна Боби възторжено. — Иска ми се ти да ми беше учител! Тогава може и да премина по история.

Джулиън разроши тъмната коса на момченцето.

— Ако от това ще ти стане по-добре, когато бях на твоите години, аз също не си падах по историята. Единственото, което исках, бе да правя пакости.

— Здравей, госпожице Грейс! — каза Томи, който най-сетне я бе забелязал. — Чу ли какво ни разказа Джулиън? Той каза, че римляните били лоши.

Грейс се усмихна.

— А ако някой знае, това е Джулиън.

— Ще ми оправиш ли куклата? — помоли Кейти и я протегна към Джулиън.

Той пусна Алисън, взе играчката и намести откъснатата й ръчичка.