Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Твърде късно…
Джулиън притисна ръце до очите си, отново връхлетян от ужаса на онзи ден, и почувства утешителния допир на Грейс.
Гледката, разкрила се пред очите му, щеше да го преследва вечно. Също като страха в сърцето му и безграничната агония.
Единственото, което бе обичал в живота си, бяха децата му. И те бяха единствените, които някога го бяха обичали.
Защо? Защо трябваше те да страдат заради неговите постъпки? Защо Приап не си бе отмъстил, без да наранява и тях?
И как бе могла Афродита да допусне това да се случи? Да нехае за него, беше едно, ала да остави децата му да умрат…
Ето защо бе отишъл в храма й онзи ден. Възнамеряваше да убие Приап. Да отсече главата му и да я побие на кол.
— Какво стана? — въпросът на Грейс го върна към настоящето.
— Докато стигна, беше твърде късно — отвърна Джулиън със свито от болка гърло. — Децата ни бяха мъртви, убити от собствената им майка. Пенелопа вече си бе прерязала китките и издъхваше до тях. Повиках лечител и се опитах да спра кръвта…
Той замълча.
— С последния си дъх тя ме заплю в лицето.
Вълна от болка заля Грейс и тя затвори очи. Беше дори по-ужасно, отколкото бе очаквала. Мили Боже, как бе успял да го преживее?
През годините беше чувала не една и две ужасни истории, ала нищо не можеше да се сравнява с онова, което Джулиън е трябвало да понесе и то съвсем сам, без никой, който да му помогне. Никой, който да го е грижа.
— Съжалявам — прошепна тя и погали раменете му, за да го утеши.
— Все още не мога да повярвам, че ги няма — промълви той с пропит от скръб глас. — Ти ме попита какво правя, докато съм в книгата. Просто си стоя там и виждам лицата на сина си и дъщеря си. Припомням си усещането от ръчичките им, обвити около тялото ми. Начина, по който те се втурваха да ме посрещнат, когато се завръщах у дома след поредния военен поход. И преживявам всеки миг от онзи ден, отново и отново, раздиран от угризения, задето не можах да ги спася.
Грейс с мъка преглътна сълзите си. Нищо чудно, че никога не бе говорил за това.
Джулиън си пое измъчено дъх.
— А боговете не искат да ме дарят поне с умопомрачение, за да избягам от спомените си. Отказана ми е дори тази жалка утеха.
След това той замълча и повече не продума. Просто остана да лежи в прегръдките на Грейс. Смаяна от силата му, Грейс часове наред го държа в обятията си. Не знаеше какво друго да стори. За първи път от години насам, подготовката й на терапевт се оказа безсилна да й помогне.
Когато Грейс се събуди, в стаята нахлуваше ярка слънчева светлина. Отне й цяла минута, преди да си припомни случилото се предишната нощ.
Тя се надигна в леглото и посегна към Джулиън, ала там нямаше никого.
— Джулиън?
Никакъв отговор.
Грейс отметна завивките и трескаво се облече.
— Джулиън? — повика го тя, докато слизаше по стълбите.
Нищо. Нито звук, ако не се броеше яростното биене на сърцето й. Започна да я обзема паника. Ами ако му се бе случило нещо?
Тя се втурна в дневната. Книгата все така лежеше върху масичката и тя я запрелиства, докато стигна до празната страница, в която Джулиън се намираше преди. Успокоена, че по някакъв начин той не се бе върнал в книгата, тя продължи да претърсва къщата.
Къде се беше дянал?
Отиде в кухнята и забеляза, че задната врата е открехната. Сбърчила чело, Грейс излезе на верандата и се огледа наоколо, докато не видя децата на съседите на тревата между двете къщи. Ала най-силно я учуди това, че Джулиън се бе настанил между тях и им показваше някаква игра с камъчета и пръчки. Двете момченца и едно от момиченцата седяха до него и го слушаха най-внимателно, докато двегодишната им сестричка щапукаше между тях.
Грейс се усмихна на идиличната гледка. Заля я топлина и тя се зачуди дали Джулиън е изглеждал по същия начин и със собствените си деца. Тя слезе от верандата и се отправи към тях.
Боби, най-голямото от децата, беше на девет години; Томи бе с една година по-малък от него, а Кейти наскоро бе навършила шест. Родителите им се бяха нанесли тук преди почти десет години, малко след като се бяха оженили, и макар да бяха достатъчно дружелюбни, никога не се бяха сближили със съседите си.
— И после какво стана? — попита Боби, когато дойде редът на Джулиън.
— Армията попаднала в капан — каза Джулиън и премести някакъв камък над една от пръчките. — Заради предател, скрит в собствените й редици. Млад хоплит