Лунен танц
- Автор: Стюарт Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вангелова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунен танц». Краткое содержание книги:
— Краката си? — повтори Софи, ужасно шокирана.
— И тя се движи — каза той, като прокара длан по кичура коси.
Той обикновено носеше ръкавици, за да скрива мъжката форма на дланите си, но сега ги беше смъкнал и ги развяваше насам-натам. Софи преглътна.
— Движи се? Как?
— В съответствие с неговите движения.
— И той ли се движи? — Тя беше още по-ужасена, ако това въобще беше възможно. — Мислех, че той просто лежи отгоре й, докато семето влезе в утробата й. Като кокошка, която снася яйца.
Валериън се усмихна и подпря главата си на стената.
— Не е точно така. Изискват се… определен брой движения, които носят удоволствие и на двамата. Той влиза в нея. А после се движи навън-навътре.
— Наистина ли?
Очите й бяха широко отворени.
— Наистина. Не си ли виждала как се съвокупляват животните?
— Само веднъж, много отдавна. Но те го правеха различно. Едно зад друго и бяха…
Лицето й придоби възможно най-привлекателния нюанс на розовото.
— Това е само различна поза, която хората също използват — каза той и пусна кичура коса. — Но движенията по принцип са същите.
— И на жените това им харесва? — попита тя.
— Да, ако мъжът е сръчен и знае как да им достави удоволствие. Ако иска да достави удоволствие и на нея, както и на себе си. Прекалено много мъже обаче се грижат само за своето собствено освобождаване.
— Освобождаване?
Мисълта беше убийствено сладка.
— Освобождаване — каза той. — Едновременно физическо и духовно. Кулминацията на любовната игра. Двойката продължава движенията, напред-назад, навън-навътре, и напрежението се натрупва и натрупва, докато избухне в оргазъм. Французите го наричат la petite morte.
— Малката смърт — каза Софи. — Не звучи приятно.
Той се усмихна.
— Да, но е. Това май е най-върховното преживяване на света. И за двамата.
— Трудно ми е да го повярвам — каза тя с глас, изпълнен със съмнение. — Откъде тогава идва влагата? Мама казва, че първия път само кървиш.
Ако сладката Софи преместеше главата си само на сантиметър, щеше да почерпи знания от първа ръка.
— Когато мъжът стигне до оргазъм, той изпразва в жената своето семе. То е част от влагата.
— А останалата част?
— Идва от нея. Когато жената изпитва удоволствие, тя става гореща и влажна…
Той се насили да спре и си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Очарователно — възкликна Софи. — Но доста объркано.
— Без съмнение — съгласи се Валериън. — Когато жената стигне до оргазъм…
— Какво? — изпищя тя и премести главата си опасно близо до онази част от неговата анатомия, която уж не съществуваше.
Той стисна зъби.
— Жената също стига до оргазъм. Но само ако мъжът е достатъчно опитен. Според някои мъже усилието не си заслужава. Но ако мъжът те обича истински, той няма да те остави незадоволена. И за него удоволствието няма да е пълно, ако само той стигне до оргазъм.
— Наистина ли?
Той се замисли дали да й каже истината. Да й каже ли, че повечето мъже въобще няма да се интересуват от нея, че ще вземат прекрасното й младо тяло и ще го използват за своето собствено удоволствие, а после ще я оставят — изцапана, поругана и разочарована. Че ще й дадат само бебета и нищо друго. Той не искаше това да се случва на неговата Софи. Не искаше никой друг, освен него, да я докосва, да й дава бебета или да я води до оргазъм.
— Ще бъде така само за мъжа, който те обича — постави условие той. — Ето защо не трябва да прибързваш да се омъжваш за мъж, който се интересува повече от своите кучета, отколкото от теб. Твоето удоволствие ще бъде последното, което го интересува.
— Значи, ти не мислиш, че капитан Мелбърн ще ме накара да изпитам… — тя се замисли за думата — оргазъм?
„Не мога да издържам повече“ — помисли си Валериън отчаяно и се опита да стои неподвижно.
— Мисля, че е малко вероятно да ти достави удоволствие.
Тя вдигна главата си от скута му и седна. Точно навреме, защото не се знаеше какво може да се случи.
— Тогава със сигурност няма да се омъжа за него — спокойно каза тя. — Но не знам как да обясня това на мама. Истината може и да не й хареса.
Дяволитата й усмивка почти го накара да изстене.
— Доколкото познавам майка ти, тя няма ни най-малка представа за какво говорим.
Той нарочно говореше бавно, за да прикрие напрежението в гласа си. Тя също беше неспокойна. Отново промени позата си. Седна с подвити крака и грациозно извито тяло.
— Знаеш ли какво искам, Вал? — каза тя с очарователна сериозност. — Искам да срещна мъж, който да е точно като теб.
След тези думи те излязоха от белведера. Софи беше загрижена за него, защото той никак не изглеждаше добре. Тя приписа това на проблемите със здравето, което уж беше имал преди. Той прие поканата на мисис Де Куинси за обяд и през цялото време, докато поглъщаше храната, беше измъчван от въпросите на майката относно наклонностите на дъщеря й. Софи допринасяше немалко за неговото неудобство, като риташе под масата. Той се сбогува с тях навреме, преди да са си помислили, че е станал досаден и невъзпитан. При сбогуването беше подложен на ново мъчение — Софи обви врата му с ръце и го целуна по бузата, която, надяваше се той, все още беше гладко обръсната.