Лунен танц
- Автор: Стюарт Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вангелова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунен танц». Краткое содержание книги:
Валериън се отпусна на тапицирания диван и протегна напред дългите си крака, като забрави, че така излага на показ прекалено големите си ходила. Софи, която винаги беше тактична, просто седна дяволски близо до него. Направо се сгуши в него и го хвана под ръка.
— Да ти кажа какво?
Ръката му опираше в нежните й гърди, а малкият белведер беше изпълнен с аромата на парфюма на Софи.
— Да ми разкажеш за онова. За мъжете и жените: какво правят заедно и защо то си заслужава шума, който се вдига около него.
— Мислех, че майка ти ти е обяснила всичко.
Софи сбърчи нос.
— Да, но с ужасно научни думи. Звучеше ми така, като че ли тази работа е лишена от достойнство, а и всичко ми се видя много объркано.
Той погледна надолу към нея, като заглуши стона, който напираше да излезе от гърлото му.
— Но то наистина е така — каза той. — Ако мъжът, който прави любов с тебе, мисли за достойнството си, то значи, че не мисли за теб. А това няма да е добре за нито един от двама ви и няма да ви донесе удоволствие.
— Удоволствие? — Тя, изглежда, беше шокирана от подобно представяне на нещата. — Но нали не се предполага, че това нещо носи удоволствие.
— Разбира се, че носи. Как мислиш, защо на света се раждат толкова много бебета? Не защото хората ги искат всичките, Господ да ги благослови. Повечето от тези бебета са последица, която не може да се избегне. Хората не могат да се наситят един на друг, не могат да се откъснат един от друг, а после е много късно.
— Но щом хората не искат бебетата, защо тогава правят любов?
— Мила — бавно каза той, — бебетата не идват при всеки любовен акт. Има начини, които предпазват жените от забременяване.
Тя беше шокирана. Очите й се отвориха широко.
— Какви? — направо го попита тя.
Валериън изруга наум и с голямо усилие успя да не изрече ругатнята и на глас.
— Мъжете правят определени неща — опита се той да се изплъзне.
— И ти няма да ми кажеш? — настоя тя. — Не мислех, че си толкова малодушна. Може би ще трябва да се омъжа за капитан Мелбърн и да го помоля той да ми каже.
— Ако си мислиш, че такова надуто и педантично конте като него ще ти обясни нещо, очаква те голямо разочарование. Предполагам, че всичките му знания за правенето на любов се изчерпват с наблюденията му върху неговите кучета.
— Тогава ти ми кажи — каза тя.
Пусна ръката му и се отдръпна от него, а той прие това с облекчение. Облекчението му обаче беше краткотрайно. Тя се изтегна на тапицирания диван и сложи главата си в скута му. Опасно близо до онази част от анатомията му, която Софи щеше да разпознае със затруднение.
„Проклятие“ — нещастно си помисли той.
— Започни ти — каза той, като потисна импулса си да я погали по златнорусата коса.
Тя стисна устни и прие сериозно изражение. Обмисляше неговото предложение.
— Добре — каза тя. — Знам, че мъжът се покатерва върху жената и пъха члена си в нея. А тя лежи, докато всичко свърши, а после е… влажна и трябва да се изкъпе. Трябва да използва и тампони. Знам, че първия път ще има болка и кръв, макар че количеството няма да бъде като това на месечния цикъл. Така ли беше и с теб?
Валериън си спомни за пълничката, сластна дъщеря на мандраджията, за миризмата на тяхната плевня и за върховното удоволствие, което изпита още първия път. Тя беше много по-опитна от него. Чувствата, които изпитваше към нея, бяха доста близо до любовта, макар че сега тя беше щастливо омъжена и имаше три малки деца, а съпругът й беше дяволски ревнив и много силен.
— Не съвсем — каза той.
— Майка ми каза, че жените не обичали много секса, въпреки че понякога много харесвали милувките, които идвали след него. И ти предпочиташ тях?
Тя премести главата си, за да го погледне. Лицето й се потърка нежно в полата му и той почувства, че цялото тяло го боли. Преглътна с мъка.
— Милувките наистина са приятни — позволи си да каже той. — И тези, които предхождат акта, и онези, които идват след него. Но в секса има много повече от това.
— Нима?
Тогава той се предаде. Май нямаше да може да я убеди да изоставят темата, а се чувстваше толкова нещастен вече, че едва ли положението можеше да стане по-лошо.
— Да, има — каза той, като остави гласа си да прозвучи гърлено и съблазнително.
Взе в дланта си кичур от нейните златни коси и започна да си играе с него. Тя нямаше да разпознае скритата ласка, която се криеше в това движение.
— Първо, много по-добре е, ако жената не лежи неподвижно. Ако обвие ръцете си около врата на мъжа, а краката си — около талията му…