Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Тримата спряха пред някакво крайпътно заведение и убиха няколко часа, като се наливаха с кафе, за да не заспят. Алекс настоя да го направят и макар да смятаха това за непростимо безразсъдство, Елена и Юджин нямаха сили да възразят. Виждаха, че Алекс е на края на силите си. Отпуснат на стола, той разтриваше изкълченото си рамо и подутия си крак. Другите двама не се и опитваха да си представят жестоката, пулсираща болка от жигосването.
Побоят и изтезанията сякаш бяха пресушили неизчерпаемата му енергия. Думите излизаха от устата му с дрезгав, мъчителен шепот, на накъсани завалени изречения.
Елена се тревожеше за съпруга си. Той се нуждаеше от лекарска помощ, за Бога! Всяка кост по тялото му трябваше да бъде снимана на рентген, раните му почистени и бинтовани, гърдите му — обилно намазани с мехлеми против изгаряне. След което трябваше да го натъпчат с лекарства, докато мътният му поглед се избистри. Но тя съзнаваше, че Алекс е обладан от всепоглъщащо чувство на вина. Той обвиняваше себе си за случилото се, за това, че е толкова богат, та някакви злодеи бяха решили да си присвоят състоянието му; за това, че не бе настоявал десетки бодигардове да го следват на всяка крачка; а най-много се разкайваше, че бе допуснал тя и Юджин да попаднат в тази каша.
И сега се бе нагърбил изцяло с непосилната задача да ги измъкне от нея.
Първият поднос с кафе и сладкиши пристигна на масата им. Събрал незнайно откъде още сили, Алекс направи разбор на ситуацията. Лекотата, с която бяха преминали словашката граница, бе или невероятен късмет, или знак, че страховете им са били донякъде пресилени. Разумно беше оттук нататък да действат по-предпазливо. Да допускат, че онези са още по петите им, но че с всеки изминал час се изморяват все повече и губят мотивация за преследване. Умората водеше до небрежност и грешки. Най-добре би било, ако преследвачите им си помислеха, че са успели да избягат много по-далеч, отколкото всъщност се намираха. Това би ги принудило да разширят обхвата на търсене, да хвърлят широко мрежата и тогава плячката би могла да се промуши през някоя от дупките. В подходящия момент щяха да се метнат на колата, да подкарат право към летището и да направят бърз оглед на място. Ако летището беше завардено, щяха да се откажат от плана и да започнат отначало.
Елена не беше сигурна, че Алекс има достатъчно сили, за да доведе докрай този план. А да започне отначало беше немислимо.
Тримата седяха и отпиваха омърлушено от кафето си. След първата чаша Алекс се извини, стана от масата и закуцука нанякъде. Когато се върна, другите двама вече допиваха четвъртата си чаша. Той се строполи на стола и настойчиво ги подкани да се отпуснат и да сменят темата на разговор.
Юджин се опита да ги развесели с пикантни спомени за провалените си бракове, до един завършили с катастрофални разводи. Историйките му бяха умерено вулгарни, но затова пък много смешни. Той бе измислил звучни прозвища на всичките си бивши съпруги, като имитираше гласа и маниерите им с неподражаем артистичен талант. Съпруга номер две — Тексазила — говорела на някакво дразнещо даласко наречие, мляскала, докато се хранела, и имала вбесяващия навик да ръкомаха, говорейки, така че приличала на вятърна мелница, задвижвана от бензинов двигател. За да я имитира, Юджин с лекота превключи от характерния си нюйоркски акцент на нейния диалект, като резултатът беше умопомрачителен.
Това беше същата онази съпруга, която бе наела частен детектив да го следи, след което се бе появила изневиделица в апартамента му в „Плаза“, за да го залови на местопрестъплението с поредната млада любовница. Вратата се отворила с трясък и Тексазила нахлула с истерични крясъци, обзета от непресторена ярост, на каквато била способна само една автентична тексаска селянка. Ръцете й се мятали във въздуха с такава скорост, та любовницата си помислила, че е получила епилептичен припадък, и незабавно позвънила на 911 да изпратят линейка. Заради тази й глупост Юджин не й проговорил повече. По време на делото той стриктно се придържал към указанията на адвоката си да отрича, отрича и пак да отрича, докато в залата не се появили трима санитари, за да потвърдят версията на жена му. Съдийката била преживяла два брутални развода с мъже, които я окрали до шушка по време на брака и накрая се опитали да се измъкнат, без да й платят наложеното от съда обезщетение.