Неизбежен брак
- Автор: Уилямс Бронуен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неизбежен брак». Краткое содержание книги:
Фойерверките продължаваха, но сега лицето й беше мокро, задушаваше се и й се струваше, че главата й всеки момент ще се пръсне.
— Исусе… Исусе… Исусе… — Думата сякаш отекваше в някаква мрачна пещера, която я повтаряше многократно с дрезгав, монотонен звук.
Дали пък не беше заспала и не се бе събудила в някаква църква?
Но защо беше мокра? Защо главата я болеше така, че едва понасяше болката? Защо някой се молеше за нея, сякаш бе положена в ковчег с букет бели лилии в ръце?
Петнадесета глава
— Мъртва ли е?
Сара познаваше този глас. Опита се да вдигне глава, за да види говорещия, но болката я зашемети. Нещо притискаше корема й. Някой я притискаше към нещо студено, мокро и твърдо. Отвори едното си око и видя на светлината на един фенер две отпуснати ръце — своите собствени, чифт ботуши — със сигурност не нейните, и познатите стълби на верандата на Уайлд Оукс.
Колко странно…
— Какво се е случило? — настоя гласът.
— Естер! — извика някой. — Ела бързо!
Познаваше и този глас. Гласът на Джерико, който идваше някъде над мястото, където се беше отпуснала. Но защо крещеше така, след като главата й се пръскаше от болка?
— Мъртва ли е? — повтори първият глас. — Какво се е случило?
— Коя, по дяволите, сте вие? Къде е Естер?
— Тук съм, тук… О, боже, какво сте й сторили? Зле ли е наранена? Да не би да е?…
— Не, дявол да го вземе, не е мъртва, но и това може да стане, ако продължавате да се мотаете цяла нощ!
Добре. Значи не беше умряла.
— Помогнете ми да я сваля.
Да я свали откъде? От рая? Ако това тук беше раят, то адът наистина трябва да е ужасно място.
От всички страни я сграбчиха ръце. Усети полъх на подправки и лимон — нейната собствена есенция, която със сигурност не беше използвала, защото дори не се бе сетила да я вземе, когато бе тръгнала към Джерико.
— Какво й е? Капитан Уайлд? Не, не, чакайте… Нека да постеля нещо върху дивана, преди да я сложите отгоре, защото иначе ще го изцапа с кал.
Джерико изруга. Естер изскърца със зъби, изразявайки по този начин неодобрението си. Сара отвори очи.
Беше мокра, премръзнала, но най-после в хоризонтално положение. И съсипваше дивана. Смътно различавайки двете жени, които се носеха някъде над нея, тя се огледа като обезумяла за Джерико. „Не ме изоставяй!“, искаше й се да извика. Каквото и да стане, не ме изоставяй!
Той стоеше зад дивана, блед като платно. Разтриваше с ръка дясното си рамо.
— Боли те, нали? Казах ти, че трябваше да ме оставиш да карам аз! — Нямаше намерение да се нахвърля така върху него, но по някаква причина, изглежда, не можеше да контролира мислите си, а още по-малко езика си.
— О, мис Сара, замълчете! Не се опитвайте да говорите! — скара й се Естер.
— Най-добре да намеря ножица и да отрежа косата й — предложи Айвидейл Мойер.
При тези думи Сара премигна изпод мръсотията, която покриваше лицето й, и каза първите думи, които й дойдоха наум:
— Още ли сте тук?
— Коя, по дяволите, е тази жена? Естер, къде е Тюби? Някой трябва да извика доктор Уитърс.
— Шшшт, той вече тръгна. Отиде преди близо час, като мислеше, че щом толкова закъснявате, сигурно имате проблеми с рамото или е пожара. А ето че се оказа мис Сара, бедното агънце. Обгорена ли е някъде?
Сара смяташе, че някой трябва да се погрижи за рамото на Джерико. Нали именно той я бе пренесъл в къщата! Последното, което си спомняше, бе как излита от двуколката, как бе ударила главата си в нещо твърдо и бе видяла дъжд от искри. След това бе изгубила съзнание.
Със затворени очи се опитваше да възстанови случилото се, но изобщо не можеше да мисли при това разкъсващо главоболие.
— Поне прояви достатъчно здрав разум да не напрягаш рамото си — прошепна, без да е сигурна дали той е още до нея.
— Достатъчно здрав разум, за да не те оставя да паднеш на пътя, искаш да кажеш. — Джерико внимателно оправяше завивките върху нея. — Доколкото знам, не е обгорена.
Сара отвори очи точно когато той протягаше ръка към челото й.
— Не ме докосвай! Имам ли нещо счупено?
— Ще разберем веднага щом пристигне лекарят. А сега — тихо! Не се опитвай да говориш. Имаш доста голяма подутина, но не вярвам да имаш нещо счупено.
Естер се въртеше наоколо с влажни кърпи и вдигаше невъобразим шум. Айвидейл продължаваше да мърмори, че трябва да отреже косата й и че изглежда ужасно, но Сара изпитваше прекалено силна болка, за да й обръща внимание.