Аз бях Цицерон
- Автор: Базна Елиаза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Р. Йосифов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз бях Цицерон». Краткое содержание книги:
В тази книга Базна — Цицерон — разказва своите спомени. Пред читателя оживяват събитията от времето на Втората световна война. Под обектива на Базна се редят една след друга секретните телеграми на съюзниците. Със затаен дъх четем как Цицерон се вмъква в спалнята на сър Хю, взема документите от касетката и ги фотографира. Обаче накрая измамникът остава измамен, немците му заплащат с фалшиви лири стерлинги.
С моята хубава, скъпа приятелка Айка пътуваме често. Бях в Бурса. Прекрасно място! Тук ще превърна мечтите си в действителност! Ще построя един хотел по швейцарски модел. Сборен пункт на висшето общество, което щеше да бъде мой гост! Айка се учудва на моята жизненост: «Ти си голям човек!» — често ми казваше тя. Аз не я обичам. Но с нея мога да се покажа навсякъде…“
Това би било дневник, пълен със самохвалство, пълен с гордост и пълен с непознаване на действителността.
Отказах се от търговията със стари коли. Един предприемач-строител от Истанбул се заинтересува от моите намерения. „Базна и Ютцемел“ се наричаше фирмата, която ние основахме. Дадох да напечатат бланки за фирмата, внушаващи респект. В тях бяха отбелязани контото и телефонният номер — банкови връзки: Холандска банка, Истанбул. Базна и сие. Големият предприемач бе създаден вече. Никой не се интересуваше откъде идвах, откъде имам пари, каква професия имах. Поведението ми беше, уверено и самонадеяно. Излъчвах аромат на най-скъп сапун, отдавна бях забравил, че някога съм бил гаваз.
Получих една правителствена поръчка, построих новата сграда на пощата за колетни пратки в Истанбул. Фирмата ми цъфтеше. Вечерях с висши държавни чиновници. Градското управление на Бурса ме потърси. Даваше се на търг строежът на едно ново училище. Архитекти и предприемачи работеха за мене, правеха планове, предложения, модели. Всички документи подадох в Бурса. Спечелих поръчката. Училището беше построено. При тържественото освещаване, на което присъствуваха всички величия на града, училището беше наречено „Хасим-Искам“. Първият контакт с Бурса бе вече установен. Там имаше един почтен хотел „Челик“. Ползуваше се с добро име, но беше остарял.
— Би трябвало да се влезе във връзка със собственика, да се разберем с него. Градът има минерални извори. В цял свят хората искат да забравят войната. Международният туризъм ще се разшири много, днес още не можем да си представим това. Тук трябва да бъде построен грамаден хотел! Бурса е най-подходящото място в Турция. Трябва да го построим до стария „Челик“. Ще бъде най-изисканият хотел на Турция. Ще го наречем „Челик Палас“ — така говорех на моя съдружник. Моите планове му се виждаха много рисковани, отивах много далеч в бъдещето, което надминаваше неговото въображение и възможности.
Разделих се с него. Намерих нов съдружник — Ниази Акар. Нови планове. Нова фирма: „Базна и Акар“. Нов проект: хотел „Челик Палас“. Това беше едно начинание толкова огромно, че без правителствена помощ не би могло да бъде разрешено и изпълнено.
Айка беше винаги на моя страна — усмихната, въздържана, завладяваща. Аз й обяснявах величието на проекта.
— В тези минерални бани на лечение са идвали някога римските императори. Ти познаваш хората! Те обичат да лекуват болките си на бани, които още в древността са донасяли облекчение на хората. Летен и зимен сезон, разбираш ли?
Айка поклащаше чашата с уиски и ледените късчета леко звънтяха.
Показах й околността на града. Климатът беше прекрасен. В овощните градини растяха праскови, от които всяка тежи по половин килограм. Улудаг, който се извисява над града, е висок 2543 метра.
— Това ще е рай за скиорите! Разгръщах пред Айка скиците и чертежите, които бяха направили моите архитекти.
— Сградата ще бъде издигната върху един минерален извор. Лечебни бани в собствената сграда. Пет етажа! Сто и петдесет стаи с двеста легла. Всяка стая с отделна баня, телефон, всички удобства. Един просторен, обширен салон — аз имам слабост към салоните на хотелите. Прекрасно е да седиш в един такъв салон и да наблюдаваш хората.
Бях толкова близо до осъществяването на моите мечти, с ръка да ги хванеш. Айка галеше ръката ми и се усмихваше.
В Истанбул, в банките, между търговците и сред властите беше настъпило обаче безпокойство. Тук и там, на някои места, се беше чуло, че в обращение се намират фалшиви лири стерлинги. Търговци, на които е било заплащано по сметка с лири стерлинги, в процеса на общата нарастваща нервност бяха направили необходимото да изпращат всяка банкнота за проверка.
За една по-голяма доставка от натриева основа (сода каустик) търговецът Исмаил Караали заплати на търговеца Авадис една доста висока сума в лири стерлинги — банкноти. Един приятел на Авадис, на име Бурхан, който отиваше по търговски сделки в Швейцария, взел няколко банкноти със себе си, за да ги проверят в някоя швейцарска банка по поръчение на Авадис. Швейцарската банка проверила отново и още веднаж най-основно, но за да е съвсем сигурна, изпратила банкнотите в английската банка. Повторили случая с подставеното лице на германците, но този път резултатът беше съвсем друг.