Експериментът Досейди

Беше вече тъмно, когато маскираната Джедрик и немаскираният Маккай излязоха навън. Пътят им следваше поредица от тесни улички. Мислите на досейдийката бяха погълнати от нещата, които Маккай й бе разкрил. Тя се бе дегизирала като непохватна блондинка с прегърбени рамене и огромен бюст.

Докато минаваха през един открит двор, Маккай чу музика и едва не се препъна. Идваше от неголям оркестър — ненатрапчиви тимпани, тихи струнни инструменти и солидна брас-секция. Мелодията му беше непозната, но го развълнува по-дълбоко от всичко друго, което бе чувал преди. Стори му се, че музикантите свирят само за него. Арич и хората му не бяха споменали, че тук се твори такава великолепна музика.

Улиците бяха все още многолюдни, което го изненада, но сега хората сякаш почти не му обръщаха внимание.

Джедик следеше Маккай с крайчеца на окото си, но в същото време не пропусна да забележи музикалното безделие на неколцината глупаци и малобройните минувачи по улиците — те бяха малко повече от собствения й патрул в този квартал. Това не я учуди; неочаквани за нея бяха зловещите мъждиви отблясъци на пръснатите по ъглите лампи.

Бе обмислила възможността дали да не маскира набързо Маккай, но той очевидно не притежаваше необходимите умения за двойно прикритие. И все пак Джедрик бе започнала да усеща у него един силен интелект. Маккай беше истинска загадка. Защо никога не бе успял да усили този интелект? Забелязвайки неговата проницателност, тя не можа да се отърси от мисълта, че е пропуснала да разбере нещо важно от разказа му за онази социална цялост, която той наричаше Съюз на Разума. Все още не бе готова да прецени дали е премълчал нещо важно или пък просто не беше достатъчно компетентен. Неговата загадъчност нарушаваше мисловното й равновесие. А настроението, което витаеше по улиците, с нищо не уталожи емоциите й. Тя с радост навлезе в района, който се контролираше изцяло от нейната собствена бойна група.

Чак след като изпратената напред примамка бе проследена от човек, който трябваше да изглежда като кротък дребен чиновник, Джедрик си позволи да се поотпусне. Броей вероятно вече бе научил за убийството на двойния агент на Трия. Той щеше да реагира; нямаше да пропусне и тази нова стръв. Почти бе дошло време за втория етап от плана й, касаещ Електора.

Маккай я следваше без въпроси, долавяйки отчетливо всеки по-особен поглед, хвърлен към тях. Бе лишен от съпротивителни сили и съзнаваше, че едва ли ще оцелее, ако не е до Джедрик във вонящия и отблъскващ мрак на тези улици.

Храната от ресторанта тежеше в стомаха му. Беше приготвена вкусно: някакво чудато задушено със ситно нарязани зеленчуци, от което излизаше пара. Но не можа да се отърси от мисълта, че за това задушено са били използвани отпадъци.

Джедрик бе изстискала от него почти всичко. Не бе научила обаче за тапризиота и за мънистото в стомаха му, което по всяка вероятност нямаше да го свърже със силите на Обединения Разум, в случай че загинеше. Не бе научила за стандартните имплантирани приспособления на БюСаб, които усилваха сетивата му. И, нещо странно, тя не го обсипа с въпроси за БюСаб. Много по-голям интерес прояви към скритите у него пари, които накрая взе. Но преди това разгледа подробно жетоните.