Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Повярвай ми, Дейви, твоето родословие нищо няма да ти помогне в случая. А колкото до кръвта ти, тя не е по-стара от костите ти. И така, приятелю, вече знаеш отговора на сержанта и както виждаш, моето влияние, на което ти толкова разчиташе, не можа да ти помогне. Хайде да изпием по чаша за старото ни приятелство, Дейви, а после да подготвиш отреда, който тръгва на поход, и да забравиш Мейбъл Дънъм колкото можеш по-скоро.
— Ах, майоре, винаги ми е по-лесно да забравя жена си, отколкото любимата си! Когато хората са почтено оженени, у тях всичко е предварително предрешено до гроба, който единствено може да ги раздели. Вижда ми се дръзко и непочтително да нарушавам съня на покойната, докато мисълта за любимата буди у мен толкова тревога, надежди и вълнения, че усещам как кръвта кипи в жилите ми.
— Все същият си си, Дейви. Не допускам да си очаквал повече щастие от ни една от твоите съпруги. А се намират и такива глупаци, които мечтаят да се наслаждават на семейното си щастие и отвъд гроба. Пия за твоя успех или за бързото ти съвземане от тази любовна треска, поручик Мюр. И те съветвам в бъдеще да бъдеш по-внимателен, за да не би някой по-силен пристъп да те отнесе в гроба.
— Благодаря, скъпи майоре! А аз пия за благополучното увенчаване на дългото годеничество, за което и аз знам нещичко. Това вино е същинска планинска роса, Лунди, сгряна сърцето и ми напомня за нашата мила Шотландия. Колкото до ония глупци, за които току-що спомена, то те трябва да се задоволят само с по една жена, защото ако имат повече, добрите или злите дела на многобройните им съпруги могат да ги вкарат в пъкъла. Аз мисля, че всеки разумен мъж трябва да е доволен от жената, която му се е паднала на късмет, и да не се стреми към недостижими мечти. Безкрайно съм ти задължен, Лунди, за всички твои приятелски услуги. И ако прибавиш към тях още една последна, ще смятам, че не си забравил напълно приятеля от детските си игри.
— Съгласен съм, Дейви, стига молбата ти да е благоразумна и да е по силите на командира ти да я удовлетвори.
— Ако успееш да ми измислиш някакво поръчение на Хилядата острова за една-две седмици, мисля, че това ще задоволи всички страни. Не забравяй, Лунди, че Мейбъл Дънъм е единствената бяла девойка по цялата граница, подходяща за женитба!
— Поръчение за офицер като тебе винаги ще се намери, даже и на най-малкия пост. Но на този работата е толкова дребна, че сержантът и сам може да я свърши по-добре дори и от главния интендант на армията.
— Но не по-добре от един полкови офицер. Забелязва се доста голяма склонност към прахосничество у подофицерите.
— Добре, ще помисля, Мюр — отвърна майорът със смях. — Отговора ми ще получиш утре сутринта. Тъкмо утре сутрин ти се открива чудесна възможност да блеснеш пред любимата. Ти си отличен стрелец, а на победителите ще се раздадат награди. Ако се решиш да покажеш изкуството си, кой знае още какво може да се случи до отплаването на „Вихър“.
— В това забавление, доколкото знам, главно младежи ще си изпитат ловкостта?
— Да, главно младежи, но и някои старци, ако ти се явиш например. За да не се смущаваш, Дейви, и аз самият ще се прицеля един-два пъти. Знаеш, че се ползвам с името на добър стрелец.
— Ти си прав, това наистина може да помогне. Женското сърце е толкова капризно и способно да се поддаде на това, което най-малко очакваш, че може да обърне с главата надолу всички закони на философската наука. Едни искат поклонника им да седи до тях и да ги обсажда като същинска крепост, а те, като изчерпят всички средства за отбрана, да капитулират. Други обичат бурите и ураганите. Но някои хитруши можеш да пипнеш само из засада. Първият начин е най-достоен и най-подхожда на офицера, но да си призная, намирам последния за най-забавен.
— Това заключение вадиш от практиката си, без съмнение. А какво ще кажеш за бурите?
— Те са за по-младите хора, Лунди — отвърна интендантът, като стана и намигна на командира си — волност, която често си позволяваше в името на старото им приятелство. — Всяка възраст си иска своето — добре е на четиридесет и седем да разчиташ повечко на главата. Желая ти лека нощ, майор Дънкън, сладък и ободрителен сън и да не те измъчва подаграта.
— Благодаря, Мюр, и аз ти желая същото. Не забравяй утрешното състезание.
Интендантът се оттегли и остави Лунди в библиотеката му да размишлява върху току-що проведения разговор. Майор Дънкън беше дотолкова свикнал с Мюр и с недостатъците на характера му, че поведението на поручика не му правеше такова силно впечатление, каквото навярно е направило на читателите. И все пак, макар поведението на всички хора да е подчинено на един общ закон, наречен природа, различията в характерите, съжденията, чувствата и егоистичните стремления са безбройни.