Следотърсача

— Хм! И по тези признаци, Дънъм, ти съдиш за чувствата на дъщеря си?

— Разбира се, ваше благородие, те ми се струват тъй правдиви. Когато някой от нашите войници ме гледа право в очите и хвали своя офицер, моля да ме извините, ваше благородие, но хората понякога си позволяват да говорят за своите началници — и когато някой от тях ме гледа право в очите и хвали капитана си, аз веднага разбирам, че този човек е честен и мисли това, което казва.

— А разликата във възрастта между предполагаемия съпруг и красивата невеста не е ли твърде голяма, сержанте?

— Напълно сте прав, сър. Следотърсача отива към четиридесетте и Мейбъл има всички изгледи да се радва на щастието, което една млада жена може да получи от брака си с такъв опитен мъж, Аз минавах четиридесетте, ваше благородие, когато се ожених за майка й.

— Но възможно ли е според теб зелената ловджийска риза, която носи нашият достоен водач, и лисичата му шапка да харесат повече на твоята дъщеря от стегнатата униформа на 55-и полк?

— Може би не, сър. Но се надявам, че тя ще бъде достатъчно благоразумна да не се поддаде на капризите си. Такива саможертви са много полезни за младите момичета, защото ги правят по-добри и по-здравомислещи.

— А не се ли страхуваш, че тя още съвсем млада може да остане вдовица? Животът на Следотърсача постоянно е застрашен от диви животни и още по-дивите индианци.

— Всеки куршум си има своя разквартировъчен билет, Лунди — отвърна сержантът. (В моменти на благоволение, когато не разговаряше по военни въпроси с подчинените си, майорът обичаше да го наричат така.) — Никой в 55-и полк не може да каже, че е осигурен срещу една преждевременна смърт, така че Мейбъл нищо няма да спечели, ако се омъжи за друг. Освен това, сър, ако мога да говоря свободно по един такъв въпрос, аз се съмнявам, че Следотърсача ще бъде убит в сражение или пък ще изгуби живота си при някакъв нещастен случай в гората.

— Кое те кара да мислиш така, сержанте? — попита майорът и изгледа подчинения си с такова почтително удивление, с каквото шотландците от онова време, много повече, отколкото сега, бяха склонни да възприемат свръхестествените явления. — Той се подхвърля на същите опасности, на каквито се подхвърля и всеки наш войник, впрочем и на далеч по-големи. Защо тогава той да се надява да се спаси там, където другите гинат?

— Аз не смятам, ваше благородие, че Следотърсача се счита за по-неуязвим от който и да било друг, но той никога няма да умре от куршум. Често пъти съм го виждал как хладнокръвно борави с пушката си, сякаш е овчарски кривак, когато куршумите се сипят наоколо му като град, или как при други най-невероятни обстоятелства смъртта все пак го отминава и съм убеден, че провидението не му е определило такава смърт, макар че във владенията на негово величество едва ли има човек, който да я заслужва повече от Следотърсача.

— Това никой не знае, сержанте — отвърна Лунди и лицето му стана сериозно. — И колкото по-малко говорим за тия неща, толкова по-добре. Но ще се съгласиш ли твоята дъщеря — Мейбъл, струва ми се я нарече, ще се съгласиш ли Мейбъл да се омъжи все пак за човек, който само работи за нас, а не се числи към редовната служба? За водача няма никаква надежда да бъде повишен в чин, сержанте!